Цялата стая изглеждаше потънала в черно-бяло статично електричество, което покриваше всичко с призрачен блясък. От време на време ярка бяла светлина обливаше стаята. Всичко това, помисли си Алек, имаше неимоверно, неприкрито демонски вид.
— Магнус, какво става?
Главата на магьосника се обърна, докато очите му не се спряха върху Алек. Бяха изцъклени. Той примига, а после лицето му се проясни.
— Александър, ти се върна. Как мина тренировката?
— Добре — бавно отвърна Алек. — Всичко наред ли е?
— Просто правя някои проучвания. Опитвах се да разбера как, къде и кога би могло да съм изгубил спомен, особено такъв, който покрива времето, необходимо за създаването на демонопоклоннически култ, така че реших да разгледам събитията от живота си в хронологичен ред.
— Звучи така, сякаш ще отнеме известно време — отбеляза Алек.
Магнус говореше бързо, сякаш опиянен от разследването си. А може би беше изпил твърде много кафе. Алек забеляза, че из останалите неща в стаята се реят три френски преси за кафе и половин дузина чаши за кафе.
Магнус му беше казал да не се тревожи, ала изглеждаше така, сякаш самият той се тревожи, и то много.
— Разбираш ли — продължи Магнус, — спомените рядко са изолирани. Те са свързани, родени от други спомени, които им придават значение. Всеки спомен спомага за създаването на нови спомени и им придава значение. То е като гигантска паяжина. Ако накараш един спомен да изчезне, останалите нишки ще увиснат.
Алек се замисли.
— Значи, всичко, което трябва да направиш, е да откриеш спомен, който не води доникъде.
— Точно така.
— Но ако просто си забравил нещо? Не е възможно да си спомняш всеки момент от живота си.
— Ето защо потърсих помощ. — Магнус махна към предметите във въздуха край себе си. — Призовах албумите си със снимки от Бруклин. Преглеждам всички моменти, които биха могли да доведат до създаването на „Алената ръка“, след което ги запечатвам с магия на хартия, така че да мога да ги каталогизирам както трябва.
Алек сбърчи вежди.
— Значи, си правиш нещо като лексикон.
Магнус направи физиономия.
— В очите на някой лаик би могло да изглежда така, да.
Алек погледна към снимките, които се рееха наоколо. На едната като че ли беше изобразен Магнус, носещ се над някаква пустиня върху летящо килимче. На следващата той беше на бал, облечен във викториански дрехи, и танцуваше валс със студено красива блондинка. На трета беше прегърнал през раменете красив възрастен мъж. Алек се приведе напред, присвил очи. Стори му се, че вижда сълзи върху лицето на Магнус.
Преди пръстите му да успеят да се сключат около снимката, тя изпърха настрани, сякаш беше листо, преметнало се във въздуха.
— Точно този спомен е личен — побърза да каже Магнус.
Алек не настоя. Не за пръв път в начеващата им връзка се сблъскваше с миналото на Магнус и той му затваряше вратата. Алек ненавиждаше това, но се опитваше да проявява разбиране. Все още не се познаваха чак толкова добре, но един ден и това щеше да стане. Всеки имаше своите тайни. Някога и Алек беше пазил тайни от онези, които му бяха най-близки. Имаше много причини, поради които Магнус би могъл да задържа някои неща за себе си.
Алек искаше той да е в състояние да му каже всичко. В същото време не беше сигурен дали бе в състояние да се справи с това „всичко“. Спомни си гадното, изплашеното чувство в стомаха си, когато го беше попитал дали с красивата жена с кестенява коса, която Магнус гледаше с такава топлота, някога са били двойка. Беше го обзело такова облекчение, когато те бяха отвърнали, че са просто приятели.
Може би никога нямаше да му се наложи да се запознае с някой от бившите на Магнус. Може би никога нямаше да му се наложи да мисли за тях. Никога. Възможно бе в Ню Йорк да няма никой от тях. Възможно бе всички да са умрели, каза си Алек насърчително, а после се почувства ужасно.
— Откри ли това, което търсеше? — попита, правейки всичко по силите си да замаже моментната неловкост.
— Още не — отвърна Магнус. — Тъкмо започнах.
Алек отвори уста, за да предложи помощта си, но после я затвори. Едно бе да иска Магнус да се разкрие пред него, съвсем друго да се опита да проникне във вихрушката от вековни спомени, обхващащи стотици хора, десетки домове, хиляди събития.