— Я виж ти, великият магьосник на Бруклин. — По лицето на Пенг Фанг се разля бавна усмивка на удоволствие. — Отбиваш се, за да си поприказваме? Обикновено се интересувам преди всичко от бизнес, но с теб бизнесът би бил удоволствие.
Пенг Фанг флиртуваше с всички. Беше толкова последователен в това, че Магнус понякога се чудеше дали интересът му е истински. Сега, разбира се, това нямаше значение.
— По работа, боя се — отвърна със свиване на рамене и усмивка.
Пенг Фанг също сви рамене. Усмивката все така не слизаше от лицето му.
— Никога не обръщам гръб на възможността за печалба. Нуждаеш се от съставки за някоя отвара? Имам стъкленица с кръв на драконов демон. Сто процента огнеупорна.
— Ама, разбира се, аз непрекъснато се тревожа дали кръвта ми няма да се подпали. Не, днес не ми трябва кръв. Нуждая се от информация за „Алената ръка“.
— Напоследък доста чувам за тях. — Пенг Фанг погледна през рамото на Магнус и млъкна. Магнус обърна глава и видя Алек да се появява колебливо през завесата. Пенг Фанг стана и го изгледа студено. — Моите извинения, ловецо на сенки. Както виждаш, зает съм с клиент. Може би, ако се върнеш по-късно, ще мога да ти услужа.
— Той е с мен — заяви Магнус. — Александър Лайтууд, това е Пенг Фанг.
Пенг Фанг присви очи.
— Да не съм чул коментари относно името ми5. Очевидно родителите ми не са очаквали момченцето им да стане вампир, когато порасне. Не намирам коментарите относно името ми за забавни.
Магнус реши, че това едва ли е най-подходящият момент да спомене, че Пенг Фанг бе известен като Фанг Фанг сред приятелите си. Пенг Фанг очевидно не проявяваше желание да се сприятели с Алек. Беше вперил поглед в него, сякаш очакваше, че той всеки момент ще му се нахвърли. Разбира се, поведението му не бе напълно необосновано, като се имаше предвид, че ръката на Алек лежеше небрежно върху дръжката на серафимската кама на кръста му.
— Здрасти — каза той. — Тук съм с Магнус. Тук съм заради Магнус. Никой друг ловец на сенки не знае, че съм дошъл. Просто търсим информация за „Алената ръка“. — И след кратко мълчание, добави: — Важно е.
— Какво бих могъл да знам за тях? — отвърна Пенг Фанг. — Нека те уверя, ловецо на сенки, че не въртя бизнес с култове. Всичко при мен е съвсем почтено. Най-обикновен търговец на кръв, който продава най-хубавата законна и лицензирана кръв на порядъчни долноземци. Ако искаш да закупиш кръв, велики магьоснико, на драго сърце ще те посъветвам в избора ти. Ако не, боя се, че не мога да ти помогна.
— Чухме, че имали нов лидер — каза Алек.
— Не знам нищо за него — отсече Пенг Фанг.
— Него? — повтори Магнус. — Е, и това е нещо. — Пенг Фанг се намръщи. — Допреди малко изглеждаше готов да помогнеш.
Тримата останаха в това положение, мълчаливи в продължение на няколко мига, преди Пенг Фанг отново да се настани зад писалището и да започне да прелиства хартии.
— Е, не мога да допусна хората да започнат да говорят, че доноснича на ловците на сенки.
— Познаваме се отдавна — каза Магнус. — Ако ми имаш доверие, можеш да имаш доверие и на него.
Пенг Фанг вдигна очи от листовете.
— Имам ти доверие. Ала това не означава, че ще имам доверие на ловците на сенки. Никой няма доверие на ловците на сенки.
След миг Алек каза с обтегнат глас.
— Хайде, Магнус. Да си вървим.
Магнус се опита да улови погледа на Пенг Фанг, докато излизаха. Той обаче упорито изучаваше листовете, без да им обръща никакво внимание. Магнус и Алек спряха отвън. Скръстил здраво ръце на гърдите си, Алек гледаше неспокойно множеството, което минаваше покрай тях. Изглеждаше така, сякаш е охранителят на Пенг Фанг.
— Извинявам се за това — каза Магнус.
Не можеше да вини долноземците, че бяха подозрителни към ловците на сенки. Не можеше да вини и Алек, задето се чувстваше засегнат.
— Виж — заяви Алек. — Така няма да се получи. Защо не продължиш сам. Аз ще се държа далече от погледите и ще се съберем, когато се сдобиеш с информация.
Магнус кимна.
— Ако искаш да се върнеш в апартамента…
— Нямах това предвид. Исках да кажа ти да продължиш сам, а аз ще се държа настрани и ще те следвам, докато обикаляш Пазара. Няма да се намесвам, освен ако не си в опасност. — Алек се поколеба. — Но ако искаш да си вървя…
— Не, искам да си наблизо.
Алек се огледа мъничко смутено наоколо, а после придърпа Магнус към себе си. Навалицата и шумотевицата на Пазара на сенките се превърнаха в едва доловимо жужене. Възелът от раздразнение в гърдите на Магнус се поразхлаби. Той затвори очи. Всичко беше притихнало, застинало и сладостно.