Дали Алек не си бе помислил същото, когато погледна знака върху ръката си? Или просто бе достатъчно мил, за да не го изрече? За да защити Магнус така, както го беше защитил, когато паднаха с балона. Странно — помисли си Магнус. — Но мило.
— Ами тази? — каза и прокара показалец по извивката на бицепса му, гледайки как Алек потрепери от неочакваната интимност на жеста.
Алек се взря в очите му.
— Точност.
— Значи, на нея трябва да благодаря за уменията ти с лъка?
Без да сваля ръка от тази на Алек, Магнус го притегли, така че те се срещнаха по средата на пътеката под меките лъчи на луната. Наведе се и положи мъничка целувка върху ръката му.
— Благодаря — прошепна. — Ами тази?
Този път пръстите му се плъзнаха по гърлото на Алек. Пресекливото дишане на Алек разкъса мекия покой на нощта. Ръката му се обви около кръста на Магнус, притискайки телата им по-плътно, и Магнус почувства ударите на сърцето му през ризата си.
— Равновесие — отвърна Алек задъхано. — Позволява ми да се държа сигурно на краката си.
Магнус наведе глава и устните му докоснаха леко руната, избледняла до сребърна почти невидимост върху гладката кожа на Алек. Алек си пое рязко дъх.
Устните на Магнус се плъзнаха по топлата му кожа, докато не стигнаха ухото му, и той измърка:
— Не мисля, че действа.
— Аз и не искам — промълви Алек.
Обърна лице към това на Магнус и улови устните му със своите. Алек се целуваше така, както правеше всичко — толкова отдадено и с цялото си сърце, че главата му се замая. Пръстите му се заровиха в якето на Алек и през ресниците си видя как още кожа се оголва на лунната светлина. Друга руна, изящна като музикална нота, бе изрисувана под извивката на ключицата му.
— Ами тази? — попита Магнус ниско.
— За издръжливост — отвърна Алек.
— Ти сериозно ли?
Върху устните на Алек се разля широка усмивка.
— Аха.
— Ама наистина. Искам да съм сигурен. Не го казваш просто за да бъдеш секси?
— Не — отвърна Алек дрезгаво и преглътна. — Но се радвам, че според теб е секси.
Магнус докосна с пръстените си кожата под ключицата на Алек и видя как той потрепери от студения допир на метала. Плъзна пръсти по тила му и го притегли към себе си.
— Господи — прошепна, докато го правеше. — Обичам ловците на сенки.
— Радвам се — повтори Алек.
Устата му беше мека и топла, в контраст със силните му ръце, а после вече не беше, целувката стана едновременно обгръщащо удобство и изгаряща настойчивост. Най-сетне Магнус се отдръпна, за да си поеме дъх, защото другият избор бе да притегли Алек в тревата и мрака.
Не можеше да го стори. Алек никога не бе правил нещо такова. През първата им нощ в Париж Магнус се беше събудил в малките часове и бе открил Алек буден и да кръстосва стаята. Знаеше, че не може да не се притеснява понякога за това в какво се бе забъркал. Решението дали да стигнат по-далеч трябваше да бъде изцяло на Алек.
— Мислиш ли, че може да пропуснем кабарето? — попита Алек с обтегнат глас.
— Какво кабаре? — отвърна Магнус.
Без да се бавят, те излязоха от парка и се запътиха към апартамента на Магнус, спирайки на два пъти, защото се оплетоха из тесните улички, и още два пъти, за да се целуват по тъмните ъгли. Щяха да се загубят още по-сериозно, ако не беше проницателното чувство за ориентация на Алек. Ловците на сенки бяха толкова полезни на път. Магнус реши никога вече да не излиза от къщи без някой от тях.
В този апартамент някога той бе революционер и лош художник, през осемнайсети век бяха откраднали всичките му спестявания. За първи път в живота си бе богат и бе изгубил всичко. Оттогава насам още няколко пъти бе губил всичко.
Сега живееше в Бруклин и парижкият апартамент стоеше празен, населяван единствено от спомени. Държеше го по сантиментални причини и защото да се опиташ да намериш хотел по време на парижката Седмица на модата бе същински ад.
Без да си губи времето с ключове, Магнус насочи пръст към входната врата и използва малкото останала му магия, за да я отвори. Двамата с Алек влязоха в сградата, без да престават да се целуват, бутайки се в стените и препъвайки се по стъпалата. Вратата на апартамента му се отвори с трясък и те нахълтаха вътре.
Кадифеният блейзър така и не успя да стигне до апартамента, защото Алек го смъкна със замах и го пусна в коридора пред вратата. Докато прекрачваха прага, той вече раздираше ризата на Магнус. Копчета издрънчаха по пода. Магнус разкопчаваше яростно коженото яке на Алек, докато го притискаше към облегалката на дивана и го събаряше върху възглавниците. Алек падна изящно по гръб, повличайки Магнус върху себе си.