Нямаше нищо, с което да не може да се справи сам. Досега винаги се бе справял чудесно и сам.
— Води — каза на Шинюн.
Влязоха във вилата през онова, което очевидно някога трябва да бе било конюшня, и се заловиха да претърсват стая след стая. Сградата отдавна беше изтърбушена. Счупени шкафове, съдрани гоблени, изпотрошени стъкла покриваха пода. Природата вече бе започнала бавния процес по поглъщането на вилата. Бурени и пълзящи растения бяха поникнали в пукнатините по стените и прозорците. Въздухът беше пропит с миризмата на застояла вода. Всичко беше влажно. От усойния мирис главата на Магнус се замайваше. Беше му малко трудно да диша.
— Злото може да бъде извинено… понякога. Мръсотията… никога — измърмори той.
— Ще престанеш ли да се шегуваш? — измърмори Шинюн в отговор.
— Малко вероятно.
Влязоха в дълга стая с нисък таван и изпочупени рафтове. В един друг живот тя вероятно бе служила като килер. Сега гниещо дърво, напукани камъни и пълзящи растения покриваха стените. Там, където подът беше хлътнал на едно място, се беше събрала вода. Шинюн вдигна пръст и замръзна. Магнус се заслуша. Най-сетне се чу някакъв звук — далечен напев.
Шинюн посочи към другия край на стаята и се запромъква натам, заобикаляйки отдалече мръсната вода на пода. Тъкмо когато се канеше да излезе от стаята, метална подвижна решетка, която очевидно бе в много по-добро състояние от останалата част от мястото, препречи вратата пред нея.
Магнус тръгна към вратата зад тях, онази, през която бяха влезли, ала беше твърде късно. Разнесе се звук на плъзгащ се метал и още една решетка се спусна пред вратата, преди той да успее да стигне до нея. Улови я и дръпна, ала тя отказваше да помръдне. Бяха уловени в капан.
Шинюн се мъчеше да отвори първата решетка. Магнус прекоси стаята и се присъедини към нея. Беше безполезно; решетката беше прекалено тежка. Магнус отстъпи назад и призова магията си с намерението да направи желязото на прах. Ръката му засия с тъмносиня светлина и от връхчетата на пръстите му изскочи струя енергия, ала угасна, преди да успее да стигне до решетката.
Почувства се неочаквано слаб, сякаш току-що беше извършил мощна магия, вместо нещо съвсем обикновено. Примига, опитвайки се да прогони мержелеенето пред очите си.
— Нещо не е наред ли? — попита Шинюн.
Магнус махна безгрижно с ръка.
— Съвсем не.
Шинюн грабна един голям камък от пода и започна да удря по най-ръждясалите части на решетката. Магнус се върна в средата на стаята.
— Какво правиш? — попита Шинюн.
Зелена фуния се надигна около него, развявайки палтото му и карайки косата му да застане на една страна. Призова и последната капчица магия, която притежаваше, за да помогне на фунията да набере скорост, дотам, че заклинанието започна да се разпада. С един последен вик Магнус съсредоточи всичко, което имаше, в бушуващото торнадо и го насочи към вратата, през която бяха влезли. Желязото изскърца и простена, а после решетката се отскубна от камъка и полетя по коридора. Изгуби се в мрака, преди да се блъсне с дрънчене в каменната стена в далечината.
Магнус се свлече на едно коляно, борейки се за въздух. Нещо съвсем не беше наред с магията му.
— Как успя да го направиш? — тихо попита Шинюн. — Как е възможно да си толкова могъщ? Несъмнено вече не ти е останала никаква сила.
Магнус се изправи с усилие и се насочи, препъвайки се, към изкъртения изход.
— Отивам си.
Тъкмо когато се канеше да мине покрай Шинюн, тя протегна ръка и го сграбчи за предницата на ризата.
— Не мисля така.
Магнус се взря в неподвижното ѝ лице на приглушената светлина. Ударите на сърцето му кънтяха в ушите му, сигнализирайки твърде късно за опасност.
— Виждам, че прекрасната ми доверчива природа е била измамена — каза. — Отново.
Шинюн се завъртя, използвайки инерцията на теглото му, за да го запрати през стаята. Магнус опита да се изправи на крака, но бе отхвърлен назад от ритник в гърдите. Отново падна, блъскайки се в здравата решетка. А после чу стъргане на метал, решетката се вдигна нагоре и той почувства как няколко чифта силни ръце се сключиха над лактите му. Не виждаше почти нищо.
Бях изложена на въздействието на отвара, която ме накара да изгубя контрол над превъплътителските си умения, казала бе Теса. Как бе могъл да го забрави.
— Сипала си отрова в питието ми в Aqua Morte — каза, изричайки думите с усилие. — Отвлече вниманието ми, като ми поднесе някаква сълзлива история. Всичко ли беше лъжа?
Шинюн коленичи до него върху мокрите камъни. Магнус можеше да различи само очертанията на лицето ѝ, като маска, висяща в мрака.