— Надявам се, че си се сбогувал както трябва с твоето дете на Ангела, Магнус Бейн — промълви тя. — Съмнявам се, че ви очаква един и същи задгробен живот.
Глава 23
Кръвта на Хелън Блекторн
Огнените колони се издигаха високо над дърветата. Горещината се усилваше, дращеше кожата на Алек така, сякаш можеше да смъкне руните му. Той обмисли бързо стопяващите се възможности пред тях. Колоните бяха на около петнайсет метра една от друга и образуваха нещо като кръг. Ако бяха достатъчно бързи, биха могли да се втурнат между две от тях и да избягат. Ала когато Алек понечи да се хвърли през един отвор между тях, колоните от двете страни се извиха и му препречиха пътя, променяйки формата си за миг и възвръщайки предишната си височина, когато той се отдръпна.
Алек бе виждал ловец на сенки да прескача толкова високи пламъци веднъж, ала той не беше Джейс и не можеше да го направи.
— О, в името на Ангела — каза Хелън.
Алек предположи, че просто оплаква положението им, но когато погледна към нея, видя, че беше затворила очи. Косата закриваше лицето ѝ — представляваше сребърно огледало, което почти отразяваше светлината на пламъците.
— Толкова съжалявам — каза тя. — Аз съм виновна за всичко.
— Как е възможно ти да си виновна? — попита Ейлийн.
— Мори Шу ми изпрати съобщение с молба за закрила, защото бил преследван от лидера на „Алената ръка“ — заговори Хелън забързано. — Дойде в Париж, за да ме намери. Избрал мен, защото майка ми е фея. Помислил си, че повече ще се разтревожа от убийствата на феи и че ще съм по-съчувствено настроена към долноземците. Трябваше да го взема под своя закрила. Трябваше да разкажа всичко на хората от Парижкия институт, ала вместо това опитах да се справя сама. Исках да открия лидера на „Алената ръка“ и да докажа, че съм Велик нефилим и изобщо не приличам на долноземка.
Ейлийн затисна устата си с ръка, докато я гледаше. Изпод дългите извити ресници на Хелън капеха сълзи и се стичаха по лицето ѝ. Алек непрекъснато местеше поглед, държейки под око огнените стълбове, които като че ли се задоволяваха с това просто да ги държат пленени тук, докато вероятно се появеше нещо по-лошо.
— Ала от самото начало обърквах всичко — продължи Хелън. — Трябваше да се срещна с Мори в Париж, но вместо това от „Алената ръка“ го откриха и изпратиха демони, които да ни убият. Мори Шу побягна. Леон се мъкнеше подир мен и двамата щяхме да бъдем убити, ако Алек не се беше намесил. Въпреки това отново не поисках помощ от никого. Мори Шу може би още щеше да е жив, ако го бях направила. Не исках Клейвът да си помисли, че съм още повече долноземка, отколкото и така ме мислеха.
Ейлийн и Алек се спогледаха. Това, че кръстоносният поход на Валънтайн за нефилимска чистота на кръвта беше разгромен, не означаваше, че тесногръдието, което той бе представлявал, бе изчезнало. Имаше хора, според които Хелън бе омърсена от долноземската кръв във вените си.
— Нищо лошо няма в това да си долноземец — заяви Алек.
— Кажи го на Клейва.
— Клейвът греши — отсече Ейлийн неочаквано силно. Хелън я погледна и тя преглътна. — Знам как мислят — продължи тя. — Веднъж отказах да се ръкувам с един долноземец, а после той стана един от… — Ейлийн отново хвърли поглед към Алек. — Стана един от долноземските герои във войната. Сгреших. Начинът, по който те мислят, е грешен.
— Това трябва да се промени — заяви Алек. — То ще се промени.
— Дали ще се промени навреме за братята и сестрите ми? — попита Хелън. — Едва ли. Аз съм най-голямата от седем деца. С брат ми Марк имаме елфическа майка. Останалите са чистокръвни нефилими. Баща ми тъкмо се бил оженил за една нефилимска жена, когато изпратили мен и Марк в дома им. Тази нефилимска жена можеше да ни отблъсне. Вместо това тя ни обикна. Беше толкова добра с мен, когато бях малка. Винаги се е държала с мен така, сякаш съм ѝ родна дъщеря. Искам семейството ми да се гордее с мен. Брат ми Джулиън е толкова умен. Един ден би могъл да стане консул, както майка ти сега. Не мога да бъда пречка по пътя на онова, което той би могъл да постигне… на онова, което те всички биха могли да постигнат.
Сякаш над живота им не беше надвиснала непосредствена опасност, Ейлийн се приближи до Хелън и улови ръката ѝ.
— Ти си член на Съвета, нали? — попита я. — А си едва на осемнайсет години. Те вече могат да се гордеят с теб. Ти си забележителен ловец на сенки.
Хелън отвори очи и се взря в Ейлийн. Пръстите ѝ се обвиха около нейните. По лицето ѝ пробяга надежда, но бързо угасна.