— Не съм забележителен ловец на сенки. Но искам да бъда. Ако съм наистина добра, ако успея да впечатля Клейва, значи, мястото ми е сред вас. Толкова се страхувам, че ще решат, че не е така.
— Разбирам — каза Ейлийн.
Алек също разбираше. С Ейлийн и Хелън се спогледаха, обединени срещу един и същи самотен страх.
— Съжалявам.
Гласът на Хелън долетя до него, лек като дим.
— Няма за какво да съжаляваш — каза Алек.
— Съжалявам, че не казах на никого какво правим и къде отиваме, и ето че сега ще умрем.
— Е — Алек плъзна поглед по върховете на дърветата, — когато го представиш по този начин, наистина не звучи никак добре.
Забеляза част от огнената стена, която пращеше леко, минавайки над един мочурлив участък от земята. Пламъците там бяха малко по-ниски.
— В случай че наистина умрем — каза Ейлийн, — знам, че току-що се запознахме, Хелън, но…
— Няма да умрем — намеси се Алек. — Хелън, колко високо можеш да скочиш?
Хелън примига и дойде на себе си. Изпъна рамене и се вгледа в пламъците.
— Не мога да скоча толкова високо.
— Не е и нужно — отвърна Алек. — Вижте. — Той се втурна към разстоянието между две от колоните и също като преди, пламъците се наведоха, за да му препречат пътя.
— Е? — попита Ейлийн.
— Ще го направя отново — обясни Алек — и тогава една от вас ще прескочи пламъците, докато са наведени, за да ме спрат.
Хелън погледна огнените стълбове изпитателно.
— Дори и така няма да е никак лесно. — Изражението ѝ стана твърдо, решително. — Аз ще го направя.
— И аз мога — каза Ейлийн.
Хелън сложи ръка на рамото ѝ.
— Аз съм тази, която ни забърка в това, и аз ще ни измъкна.
— Ще разполагаш само с една-две секунди — каза Алек, докато отстъпваше назад, за да се засили. — Трябва да бъдеш плътно зад мен.
— Ще бъда.
Миг преди Алек да се втурне към огнената стена, Ейлийн извика:
— Почакайте! Ами ако от другата страна има нещо още по-лошо?
— Ето защо — заяви Хелън, размахвайки друга серафимска кама — съм тежковъоръжена. Сихаил.
Появи се позната бяла светлина, сиянието на адамаса — успокояващ отпор на червените демонски пламъци около тях.
Алек се усмихна на себе си. Хелън започваше да му харесва. А после се затича.
Сниши се до земята и почувства горещината на пламъците, когато те се наведоха, за да му попречат да избяга. Все така ниско приведен, той се претърколи и чу как Ейлийн нададе тържествуващ вик. Скочи на крака и се отърси от пръстта.
За миг се възцари тишина.
— Хелън? — извика Ейлийн несигурно.
— Демони! Огнени демони! Това са демони! — изкрещя Хелън задъхано. — Стълбовете… са… демони! Бия се с един от тях!
Едва сега Алек забеляза, че един от стълбовете, които се бяха навели, за да му препречат пътя, не беше заел предишната си позиция. Вместо това осъзна, че се взира в гърба на огромна човекоподобна фигура от пламъци, от другата страна на която по всяка вероятност беше Хелън.
Двамата с Ейлийн се спогледаха. Колебливо Алек свали лъка от рамото си и изпрати стрела право в центъра на съседния стълб.
Той изригна в движение, разкъса се и прие очертанията на човекоподобна фигура, в която Алек разпозна демон черуфе. Демонът нададе рев, пламъци като десетки ужасни езици се извиваха в зейналата му паст и се нахвърли върху Алек, протегнал огнени хищни нокти. Движеше се с бързината на горски пожар, стопявайки разстоянието между тях за частица от секундата.
Алек се извъртя, измъквайки се от ноктите му, и опита да се претърколи в посоката на пролуката между неговия демон и този на Хелън, избягвайки на косъм да бъде изкормен и фламбиран. Светът издрънча, когато се удари силно в земята и се хързулна още няколко крачки. Единствено парването на въглен, паднал върху бузата му, го върна в съзнание.
Можеше само да гледа, замаян, как огнен тайфун се носи към него в мрака. Демонът се връщаше за още един рунд.
А после Ейлийн беше там, замахвайки толкова светкавично с камите си, че ръцете ѝ бяха размазано петно. Ангелските остриета имаха ефекта на вода върху демонския огън, превръщайки го в пара там, където минеха през него. Едно прорязване през долната част на тялото му, едно през средата и трето, с което отсече пламтящите му ръце, и демонът черуфе се разпадна в локва от магма, демонска кръв и пара. Ейлийн стоеше, очертана от оранжеви искри.
Втъкна едната кама под мишница и протегна свободната си ръка на Алек. Хелън, опърлена, но невредима, се присъедини към тях, появявайки се през гаснещите пламъци на първия демон, докато той рухваше в пепел. Заедно те се обърнаха към другите огнени демони, които бяха приели обичайната си човекоподобна форма.