Алек се отпусна на коляно и три стрели полетяха във въздуха една след друга, улучвайки един от демоните черуфе в гърдите. От раните му бликнаха струи пламъци. Чудовището изрева и се обърна към него, оставяйки диря от огън след себе си. Алек изпрати още две стрели и отскочи от пътя му, довършвайки го с една последна в окото. Демонът рухна като горяща къща.
Хелън и Ейлийн стояха, опрели гърбове, в тъмната част на поляната, заобиколени от блясъка на адски искри и сиянието на ангелски остриета. Хелън довърши друг демон с едно въртящо движение, което отдели горната половина на тялото му от долната. Алек ги заобиколи предпазливо, държейки се на разстояние, докато пред него не се откри линия за стрелба. Една стрела отсече демонска ръка, още няколко накараха чудовището да залитне, докато се опитваше да нападне Ейлийн. Замахване надолу с кама го довърши.
Хелън омаломощи последния демон с поредица бързи порязвания, надупчвайки магмената му кожа, докато тънки струи пламъци не шурнаха отвсякъде. Ейлийн също се включи и като избегна един огнен юмрук, се втурна покрай чудовището, за да забие оръжието си в гърба му.
В мига, в който и последният от демоните черуфе се сгромоляса, огънят изчезна, оставяйки черни белези по земята и сив пушек, стелещ се в небето. Няколко клона все още горяха, тук-таме земята тлееше, но и там огънят като че ли бавно гаснеше.
— Хелън — каза Ейлийн запъхтяно, — добре ли си?
— Да — отвърна Хелън. — Ами ти?
— Аз съм добре — обади се Алек. — Не че някой се поинтересува.
Прибра лъка си, потръпвайки от движението, но реши, че може да понесе болката. Нямаше време да празнуват победата си — трябваше да разбере къде е Магнус възможно най-бързо.
Хелън изцъка с език.
— Не си добре.
Алек започваше да разпознава изражението върху лицето ѝ — наполовина раздразнение, наполовина загриженост; то бе същото, което самият той носеше постоянно, когато Джейс или Изабел правеха нещо безразсъдно. Тя действително беше по-голяма сестра.
Накара го да седне и му свали тениската, правейки гримаса при вида на червената, покрита с мехури рана. Извади стилито си, притисна го до раната и се залови да му нарисува иратце. Очертанията на руната проблеснаха в златисто и потънаха в кожата му. Алек си пое въздух през стиснати зъби, докато вълнички от студ възпламеняваха нервните му окончания. Когато ефектите на руната утихнаха, на гърдите му бе останало само издуто червено петно върху кожата.
— Вниманието ми беше отвлечено от огнените стълбове и предстоящата ни смърт — подхвърли Ейлийн, — но, Алек, не спомена ли, че лидерът на „Алената ръка“ ни е казал да дойдем тук?
Алек кимна.
— Магьосница, на име Шинюн Юнг, пътуваше заедно с нас. Каза, че била разкаяла се последователка на „Алената ръка“ и че се опитвала да ги спре… но според мен тя е лидерът, когото издирваме. Трябва да намерим Магнус. Той в опасност.
— Почакай — намеси се Хелън. — Да не се опитваш да кажеш, че гаджето ти не е лидерът на „Алената ръка“, но имате спътница, която е? Да не е някакво твое изискване винаги да пътуваш с последователи на култове?
Алек погледна към Ейлийн за подкрепа, но тя разпери ръце, сякаш искаше да каже, че Хелън има основание.
— Не, мое изискване е да пътувам с лидери на култове — заяви той.
Бръкна в задния джоб на дънките си и извади копринения шал, който бе развързал от гърлото на Магнус тази сутрин. Спомни си, че Магнус беше целунал китката му, докато той разхлабваше възела.
Стисна коприната в юмрук и нарисува руна за проследяване върху опакото на дланта си. Нужен ѝ бе миг, за да подейства, а после Алек видя редици от фигури, облечени в бяло и непревземаеми стени. За свой шок, почувства страх.
Не можеше да си представи Магнус да се бои от каквото и да било.
Може би усещаше своя собствен страх.
Почувства също така подръпване, сърцето му сега беше компас, който го водеше в една определена посока. Обратно към Рим. Не, не към самия град, а на юг от него.
— Намерих го — каза. — Трябва да вървим.
— Неприятно ми е да го спомена, но току-що се измъкнахме от смъртоносен капан — изтъкна Ейлийн. — Как бихме могли да сме сигурни, че няма да налетим на друг?
Хелън сложи ръка върху китката на Алек и я стисна здраво.
— Не можем да отидем. Вече допуснах твърде много грешки, като реших да действам сама, и някой плати с живота си за това. Преди малко извадихме късмет. Нуждаем се от подкрепления. Трябва да се върнем в Института и да обясним всичко.