— Облечете го в бяло — заяви Шинюн, — така че знакът на „Алената ръка“ да се вижда ясно върху него.
Магнус скръсти ръце и като повдигна вежди, повиши глас:
— Можете да ме отровите и да ме хвърлите в тъмница. Можете да ме пребиете и дори да ме принесете в жертва на Велик демон. Отказвам обаче да нося бял костюм на вечерно събитие.
Бърнард насочи меча към гърлото му. Магнус се взря в извитото оръжие с презрение. Допря пръст до острия му връх и го отмести настрани.
— Няма да ме пронижеш. Аз съм главната атракция. Освен ако не възнамерявате да принесете Шинюн в жертва на Асмодей?
Очите на Шинюн бяха две бездни от омраза. Бърнард подскочи нервно и побърза да отстъпи назад.
Неколцина последователи на култа задържаха Магнус неподвижен. Шинюн се хвърли към него, изритвайки го със завъртане в гърдите и в корема. Той се преви надве и докато се мъчеше да се задържи на крака и да не повърне, те му нахлузиха насила бяла роба.
Бърнард го бутна, за да се изправи, и го стисна над лактите. Магнус се взря в неумолимата тълпа през замъглени от болката очи.
— Вижте Великата отрова! — провикна се Шинюн. — Вижте нашия основател. Пророка, който ни събра, а после ни отклони от правия път.
— Истинска чест е дори само да бъдеш номиниран — изхъхри Магнус.
Огледа се изпитателно наоколо, макар да не хранеше особена надежда за бягство. Видя, че няколко демони раум охраняваха изходите като разпоредители. Над главите им кръжаха едри летящи създания. Беше прекалено тъмно, за да ги различи, но определено бяха демони, освен ако динозаврите не се бяха завърнали.
— Няма надежда за бягство — заяви Шинюн.
— Кой се опитва да избяга? — попита Магнус. — Позволи ми да те поздравя за високото качество на демоничния ви ритуал. Сигурен съм, че има и добре зареден бар?
— Млъкни, Велика отрово — обади се мъжът от лявата му страна, който го беше стиснал съвсем не дружелюбно за рамото.
— Просто предложение — каза Магнус. — Навярно бихме могли да разрешим това по цивилизован начин, под което имам предвид в разговор на по питие.
Бърнард го зашлеви през лицето. Магнус вкуси кръв и очите на Шинюн грейнаха от удоволствие.
— Очевидно не — каза Магнус. — Значи, остава гладиаторски демонски ритуал за смърт.
Усилен с магия, гласът на Шинюн се издигна над неговия, отеквайки из целия амфитеатър.
— Великата отрова е провалил се пророк на лъжливо учение! Пред вас, мои братя и сестри, аз ще го сразя и ще заема полагащото ми се място на ваш водач, и тогава ще принеса този недостоен глупак в жертва на баща ми. Асмодей ще се въздигне в слава. Дъщерята на Асмодей ще ви поведе!
Думите ѝ изтръгнаха множеството от зловещото му мълчание.
— Прокълната дъщеря. Прокълната дъщеря — започнаха да скандират те.
Магнус бе завлечен върху малката сцена. През мъглата на болка и дезориентация забеляза, че последователите на култа внимават да не настъпят редиците лунни цветя, които ограждаха и минаваха под дървената платформа.
Бърнард току-що бе довършил посипваното със сол на пентаграма в центъра на сцената. Груби ръце сграбчиха Магнус над лактите и го блъснаха в пентаграма. Той седна по турски и опита да си придаде нехаен вид. Бърнард се замъчи със заклинанието, което щеше да запечата пентаграма.
След няколко минути Магнус се прозя шумно.
— Нужда от помощ?
Лицето на Бърнард пламна.
— Млъквай, Велика отрово. Знам какво правя.
— Ако знаеше, нямаше да си тук. Повярвай ми.
Това щеше да бъде унизително слаб и уязвим пентаграм. Ако не беше изгубил магията си, Магнус би могъл да го развали само с един дъх.
Бърнард довърши заклинанието и побърза да се отдръпне, когато от всички върхове на пентаграма изригнаха искри. Магнус размаха ръце, за да задържи въгленчетата настрани от себе си; след миг неколцина от последователите на култа си дадоха сметка, че огънят би могъл да представлява проблем, като се имаше предвид, че сцената е дървена, и заразмахваха ръце и шапки към искрите, за да ги разпръснат.
Започваше същинската част на ритуала.
Шинюн протегна ръка и един от последователите на култа сложи триострия ѝ меч в нея. Тя пристъпи напред, насочила острието към гърлото на Магнус. Замахна и го поряза точно под адамовата ябълка, повърхностна резка и жегване на болка. Магнус наведе поглед и видя алени капки да се стичат по белите му одежди.
— Случайно да ви се намира газирана вода? — попита той Шинюн. — Ако не направим нещо веднага, ще останат петна.
— Ти ще бъдеш изличен — каза Шинюн. — Ще бъдеш забравен. Но първо ще узнаеш какво си изгубил. Време е да си спомниш. Велика отрово.