Едното крило на портата беше отворено, но двама последователи на култа стояха на пост, облечени в бели костюми и шапки, които почти грееха в мрака.
Алек остави колата зад последния завой на пътя, където не можеше да бъде видяна от портата. Тримата слязоха и се запрокрадваха напред, докато не стигнаха незабелязани на двайсетина крачки от стражите. По даден сигнал Ейлийн излезе от прикритието и помаха с ръка. Както бяха предположили, лидерът на култа се беше погрижил магическият прах да няма ефект върху „Алената ръка“, но те възнамеряваха да се възползват от това, че са видими. В частицата от секундата, в която двамата стражи погледнаха към Ейлийн, Алек замери този отляво с камък, улучвайки го между очите и изваждайки го от строя. Когато другият страж се обърна, за да види какво се бе случило с другаря му, Хелън се хвърли мълниеносно към него и го повали на земята. Един удар с лакът и той също беше нокаутиран.
Завързаха бързо последователите на култа и ги скриха зад едни храсти, преди да навлязат в имота на вилата. Алеята отпред бе претъпкана с хаотично паркирани коли.
Алек видя още двама последователи на култа да охраняват входната врата и неколцина, които обикаляха около алеята, но ако не се брояха те, имаше учудващо малко движение.
— Къде са се дянали всички? — зачуди се той.
— Вероятно там, накъдето води проследяващата руна — подхвърли Хелън.
Алек ги поведе покрай вилата, притиснати до стената, докато не стигнаха до задната част на основната къща. Зъберите продължаваха назад, ала гъсто обрасли градини им пречеха да видят по-надалече в имота. Алек провери още веднъж проследяващата руна и посочи към градините.
— Оттук.
— Страхотно — каза Ейлийн. — Това място прилича на злополука, която само чака да се случи.
Хелън кимна.
— Право към торнадото на смъртта.
Когато навлязоха в градините, от къщата вече не можеха да ги видят. Трябваше да си пробиват път през бодливи лиани и гъсти клони, ала вятърът виеше толкова силно, че Алек бе сигурен, че никой не би могъл да ги чуе. Най-сетне градината отстъпи място на поляна, в края на която се издигаха руините на висока каменна стена.
Ейлийн си пое рязко дъх.
Огромен двуног гущер с редица остри зъби на челото крачеше напред-назад пред стената. Създанието имаше и друга, по-ниско разположена уста, пълна с дълги зъби, от които капеха лиги. Дългата му опашка беше покрита с остриета.
Алек присви очи.
— Демон рахаб.
Беше се бил с няколко от тези създания само преди броени месеци.
Ейлийн потрепери и затвори очи.
— Ненавиждам демоните рахаб — заяви разпалено. — Бих се с един от тях във войната и ги ненавиждам.
— Може би не ни е видял? — подхвърли Хелън.
— Подушил ни е — отвърна Ейлийн мрачно.
Алек забеляза, че пръстите ѝ треперят, а кокалчетата ѝ са побелели върху дръжката на оръжието. Хелън протегна ръка и я сложи върху нейната. Ейлийн ѝ се усмихна и охлаби хватката си около камата.
— Може би вятърът ще отнесе миризмата ни настрани — тихо каза Хелън.
Гущероподобният демон вдигна носа си, близна въздуха с език и погледна към тях.
Алек свали мрачно лъка от рамото си.
— Е, засега късметът не ни е изневерил.
И без по-нататъшни встъпления изпрати една стрела в гърдите на демона, карайки го да се олюлее. Още преди стрелата да беше открила целта си, Хелън вече се бе хвърлила напред, стопявайки разстоянието между себе си и демона за две-три секунди. Удар с меча точно над коляното го накара да изреве от болка, а после тя се отдръпна пъргаво настрани, избягвайки замаха на огромните му нокти. По-бързо, отколкото изглеждаше възможно, дългата му опашка замете земята, подкосявайки краката на Хелън изпод нея.
Ейлийн, която междувременно също се беше приближила, скочи и заби кама в гърба на чудовището. То нададе пронизителен, почти недоловим за слуха писък. Ейлийн извади друга от камите си и я заби в гърлото му. Демонът се надигна и замахна към нея с подобен на камшик език. Ейлийн успя да го избегне и вкопчена в него, започна да нанася удари с ярост, каквато Алек никога преди не беше виждал у нея, оставяйки го облян в кръв от десетки рани. Най-сетне скочи от гърба му и като се преметна през глава, се приземи върху меката трева. И ето че Алек имаше отлична мишена. Прицели се бързо и заби още една стрела в незащитения врат на чудовището. То се сгромоляса със силен грохот на земята и изчезна, оставяйки отвратителна миризма във въздуха и петна от демонска кръв по изпотъпканата трева покрай каменната стена.