Джаксън Пиърс
Червените шапчици
На сестра ми
Благодарности
Ако писането на първата ми книга (As You Wish, 2009) беше трудно, то писането на втората — „Червените шапчици“ — се очертаваше като почти неосъществимо. При това темпо писането на третата направо ме ужасява, но за щастие знам, че мога да разчитам на помощта на определени хора — хората, които ми помогнаха да дам на Скарлет и Роузи гласове, истории и сърце. Тези, на които съм вечно благодарна.
Естествено, на сестра ми Кати Пиърс: не само защото беше неизчерпаем източник на вдъхновение, но и защото ми казваше колко точно бой могат да понесат Скарлет, Роузи и Сайлъс, без да нарушат медицинската правдоподобност.
Дядо Пиърс, който ми помогна да изведа Роузи от тунела на метрото.
Сондра Мичъл, която прегледа черновата на книгата за рекордно време, разнищи я и ми я върна много по-бляскава.
Роуз Грийн, задето превеждаше от английски на немски за мен и Ома Марч.
Син Бейлог, Р. Дж. Андерсън и Джейсън Малори за това, че прочетоха книгата, когато беше „завършена“ едва от пет минути.
Моята редакторка, Джил Дембовски, защото повярва в сестрите Марч и защото не са много редакторите, които ще се издокарат в червена наметка и ще ви изпратят снимка след това.
Моите родители: за непрестанната подкрепа и задето като малка ме водиха на Ябълковия фестивал — с хартиени ябълки, закачени по дрехите ми.
И отделно на татко, защото той със сигурност имаше пръст в цялата работа.
Пролог
Приказка, седем години по-рано
По този път никога не минават непознати, помислиха си едновременно сестрите, докато човекът вървеше към тях. Във всеки случай не и непознати в делови костюми — просто нямаше причина да са тук, насред нищото. Обаче този беше тук и на всяка стъпка изпод краката му се вдигаха облачета прах, които после се посипваха в маншетите на безупречно изгладения му панталон. По-голямата сестра вдигна вежда и се доближи до бялата ограда, докато по-малката довършваше черешовата близалка, вече полуразтопена от следобедното слънце.
Мъжът най-сетне стигна до тях и спря, кимна за поздрав.
— Здравейте, дечица — рече с благ глас.
Слънцето блестеше в лъскавата му руса коса и хвърляше тънки сенки върху лицето му, вече с леки бръчици.
— Аз съм на единайсет — отвърна с достойнство по-голямата сестра, вирнала брадичка.
— Извинявайте! Здравейте, млади дами — поправи се мъжът с усмивка.
В отговор голямата сестра се врътна и се престори, че не го оглежда. Празничната й рокля се изду като червена гъбка. Докато я наблюдаваше, усмивката на мъжа се стопи. Погледът му потъмня, усмивката се превърна в гримаса и той облиза устни по такъв начин, че на голямата сестра й се сви стомахът. Тя спря насред пируета и хвана лепкавата ръка на сестра си, издърпа й близалката и я стисна здраво като оръжие.
— Майка ви у дома ли е? — попита мъжът, отново с любезна усмивка на лицето.
— Майка ни не живее тук — отвърна малката сестра и подритна едно глухарче. — Имате странни очи — добави тя, примижала срещу слънцето, за да види по-добре лицето на мъжа.
Ирисите му бяха с червеникавокафявия цвят на есенните листа.
— Шшт, Роузи! — смъмри я сестра й и направи крачка назад.
— Нищо, нищо — рече мъжът и пристъпи към тях. — Това е, за да виждам с тях по-добре хубавите ви личица, миличките ми. А татко ви у дома ли си е? Или брат ви?
Голямата сестра поклати глава, черните къдрици се размятаха по раменете й.
— Но баба ни е в къщи.
— Бихте ли я повикали, ако обичате?
Голямата сестра се поколеба, като го преценяваше с поглед. Накрая кимна сухо и се обърна към малката къща зад гърба си.
— Ома Марч! Един човек те търси!
Никакъв отговор.
— Ома Марч! — извика по-силно тя.
Вратата се отвори силно и се блъсна в лехата с гербери, посадени точно пред къщата. Ома Марч застана на прага с престилка на маргаритки, наръсена с брашно от тортата, която правеше за рождения ден на съседското момче. В двора отекнаха звуци от телевизора, мелодията на телевизионната игра „Познай цената“ се набърка в песента на птичките по околните дървета.
— Какво има, Скарлет, мила? — попита спокойно тя, не беше от избухливите.
Скарлет дръпна Роузи към къщата.
— Там има един мъж. Непознат — отвърна Скарлет с нотка на предупреждение в гласа, докато се шмугваше покрай баба си в къщата.
Вътре Роузи се пльосна пред малкия телевизор в кухнята, но Скарлет остана зад широкия гръб на Ома Марч, стиснала в юмрука си червената близалка.