— Ами… руло от кайма. — Много секси ястие, няма що.
— Мирише чудесно — отбелязва любезно Сайлъс.
Поглеждам го през рамо и се усмихвам. С крайчеца на окото си забелязвам сиво петно да профучава от стълбището към дивана във всекидневната, придружено от подрънкване на звънчета.
— Това моят архивраг ли е? — пита Сайлъс, извърнал глава по посока на звука.
— Да, Душевадеца4.
— Интересно дали все още ме мрази.
Котаракът пристъпва към ръба на дивана, кръглите му бледозелени очи светят в полумрака. Сякаш в отговор на въпроса на Сайлъс той прелита с един скок в скута му, където се свива и започва да мърка гръмогласно.
— Не, приятелю, тия не ми минават вече — казва твърдо Сайлъс.
Той посяга да го отмести, но още щом дланта му докосва пухкавата козина, котаракът забива остри нокти в бедрата му. Сайлъс примигва и надава лек стон.
— Имаш ли нужда от помощ? — питам, като се мъча да сдържа смеха си.
— Няма да е зле — отвръща напрегнато той.
Отивам и сграбчвам котарака в прегръдката си. Той моментално се размеква на гърдите ми и трие муцуна в лицето ми, мирише на котешка трева.
— Благодаря — въздъхва облекчено Сайлъс. — Вълци мога да ловувам, но не и да се справя с един котарак. Много мъжествено, няма що.
— Няма да кажа на никого — успокоявам го с лека усмивка, той също ми се усмихва.
Таймерът на печката писука зад гърба ми и аз бързам да извадя секси ястието си от фурната.
Скарлет слиза надолу по стълбите, освежена от душа. Ако не се изкъпеш веднага след лова, миризмата на фенриса сякаш попива в кожата ти и не изветрява със седмици. Косата й е отметната назад и превръзката на окото е махната. На мястото на окото минава дълъг диагонален белег, който започва над челото й и стига чак до високата й скула. Тя никога няма да го признае, но аз знам, че белегът я потиска. Всъщност не помня да е махала превръзката пред другиго, освен пред мен и Сайлъс. Тя ми хвърля нещо като извинителен поглед, но аз се правя, че не виждам.
— Да пусна ли телевизора? — пита Сайлъс и тя кима.
Той включва малкия ни телевизор на канала с новините така, сякаш никога не си е тръгвал оттук.
Започваме да се храним. Скарлет гледа съсредоточено предаването, докато не приключва репортажът за нарасналия брой на убийствата в Атланта. Макар фенрисите да съществуват от векове, повечето хора изобщо не подозират за тях. И все пак от новинарските емисии може да се научи неочаквано много за действията им. Докато за някого серия от убийства или странно изчезване може да изглеждат като дело на неизвестен маниак, за нас това очевидно е небрежност на фенрис. Истината е, че нападенията на фенриси, дегизирани като човешки същества, като правило изобщо не стигат до новините, освен ако момичето не е било особено красиво или семейството й — особено богато. Те просто влизат в статистиката като поредния случай на изчезнала млада жена.
Когато по новините започват да говорят за някакъв политически секс скандал, Скарлет изключва телевизора и поглежда Сайлъс.
— След като вече се върна, искаш ли да започнеш отново да ловуваш с нас?
Въпросът звучи напрегнато и на мястото на Сайлъс аз бих се побояла да кажа не.
Не съм сигурна на какъв отговор се надявам. В миналото съм ходила хиляди пъти на лов с него, но тогава обикновено нещата се развиваха така, че аз оставах на заден план, докато той и Скарлет се биеха заедно, яростен вихър от сливащи се движения, които ми се струваха непостижими. Дали това щеше да се промени, както се бе променил Сайлъс?
Той свива рамене.
— Разбира се. Особено щом успяваш да ги намериш в малко градче като Елисън. Това вероятно означава, че в околните градове ги има в изобилие.
После Сайлъс започва да ни разказва за Сан Франциско с такова оживление, сякаш се опитва да запълни пространството с думи, преди да са натежали неловките моменти на тишина. Не знам защо ми се струва, че тези моменти витаят между нас, но всеки път, когато очите ми срещнат неговите, усещам как те дебнат да се вмъкнат помежду ни и да ме накарат да се изчервя. Избягвам взора му и когато не гледа към мен, крадешком поглеждам извитите му вежди, стегнатите му устни. Опитите да избегна неловкото усещане ме отвличат от чувството на завист, че той е видял други градове, пътувал е през цялата страна, вършил е различни неща, докато аз съм киснала тук, в Елисън.
— Можеш да пренощуваш у нас, ако искаш — предлага Скарлет и оставя празната си чиния до мивката. — Предполагам, че в твоята къща всичко е потънало в прахоляк.
Сайлъс се смее от сърце.
4
Душевадеца — Котаракът е кръстен на името на главния герой от творбата на ирландския писател Клайв Стейпълс Луис „Писма на Душевадеца“ (1942), в която дявол учи своя подопечен племенник как да изкушава смъртните. — Б.пр.