— Роузи! — вика Скарлет. В гласа й има страх, примесен с ярост. Стисвам зъби. Сестра ми отваря със замах вратата на банята и се появява като мъглявина зад бялата завеса на душа. — Какво е станало? Добре ли си? — гласът й е толкова мрачен, че може да уплаши вълк.
— Скарлет, аз… — спирам водата и с въздишка посягам за хавлия.
Един глас прекъсва движението ми.
— Виж, Скарлет, успокой се, случи се нещо непредвидено…
Иззад ъгъла се показва Сайлъс. Аз замръзвам с протегната ръка на сантиметри от хавлията, тялото ми наполовина се подава извън завесата. Челюстта му увисва, страните му пламват и той незабавно извръща лице към коридора.
— Извинявай, Роузи — казва бързо.
После пъха ръце в джобовете си и се поклаща на ходилата си. Аз цялата се изчервявам, по кожата ми полазват тръпки както от студа, така и от онова пърхащо чувство, което ми причинява Сайлъс.
— Роузи, какво има? — процежда неумолимо Скарлет, явно безразлична към факта, че все още съм гола, а Сайлъс е толкова невероятно близо.
Тя грабва кърпа от рафта и я тиква в протегнатата ми ръка.
— Бях тръгнала да отнеса малко курабии на Сайлъс — мънкам, увивайки припряно хавлията около себе си. Не обръщам внимание на струйките вода, които се стичат от косата надолу по гърба ми, докато парата започва да се разсейва, оставяйки помещението мокро и задушно. Поглеждам за момент към гърба на Сайлъс и после пак към Скарлет. — Тъкмо ги оставях, когато два вълка ми се лепнаха. Мисля, че дебнеха заедно за плячка. Очистих по-стария, но…
— Продължавай — казва тя с метален глас.
— По-младият се измъкна — проронвам, вие ми се свят от чувството за вина.
Челюстта й се стяга.
— Измъкнал се е? — повтаря бавно и заплашително. — Не можа ли да го задържиш?
— Нямаше как. Той побягна, защото по пътя идваше автобус.
— Автобус? Значи сте се били… пред цял автобус хора? Видяха ли ви? — повишава тон тя.
— Ами… — очите ми се насълзяват и съм много благодарна, че Сайлъс е все още с гръб към мен. — Да. Шофьорката ме видя. А също и Сайлъс. Той се връщаше от града и караше след автобуса. Но старият вълк се разпадна почти веднага, а аз изтичах в тревата и никой не тръгна след мен…
— Шофьорката дори не спря автобуса — намесва се Сайлъс, без да поглежда към нас. — Продължи си нататък. Предполагам, не е повярвала на очите си.
— Чакай, чакай — казва Скарлет, като се промушва край Сайлъс и крачи напред-назад по коридора. — Значи си оставила фенриса да се измъкне и отгоре на това са те видели? Даваш ли си сметка какво може да стане? — тя говори кротко, но се усеща как вътрешно ври и кипи.
— Ами… да — едва проронвам, а по бузите ми се стичат сълзи.
И накрая Скарлет избухва.
— Имаш ли представа какво може да си причинила, Роузи? Ами ако реши да се обади на ченгетата? Как ще им обясниш защо колиш същества насред шосето?
— Аз…
— Стига, Лет — продумва спокойно Сайлъс — Нали и без това щеше да я пускаш вече сама. Ето, справила се е. Не трябва ли да я поздравим?
Скарлет го поглежда изпепеляващо.
— Ама тя… и двамата сте… да остави фенрис да се измъкне! Сега броди някъде още по-гладен, освен дето има и да си отмъщава. Така че да, Сайлъс, да поздравим сестричката ми, че е обрекла някое нещастно, глупаво момиче на смърт!
Сайлъс не отговаря и аз не знам какво си мисли.
— Хайде. На лов. Веднага — командва Скарлет.
— Сега няма да го намериш, Скарлет. След битка като тази, на която го подложи Роузи, ще трябва да си почине. Ако питаш мен, бих казал, че ще тръгне утре сутринта — съобщава делово Сайлъс.
Скарлет премисля. Не й се ще да признае, че е прав, но винаги се е съобразявала с неговата преценка, когато става дума за лов. Вярва му, както никога не е вярвала на мен.
— И все пак убих един, Скарлет — мънкам с половин уста. — И то сама.
Лицето на Скарлет все още е напрегнато, но тя леко ми кимва. Приемам го като поздравление и трябва да призная, че за момента съм напълно удовлетворена дори от това.
— Тогава тръгваме утре сутрин — обръща се тя по-скоро към Сайлъс, отколкото към мен. — На зазоряване. Макар че как, по дяволите, ще ловуваме? Фенрисът вече познава Роузи, а моето лице не става за през деня. Нямаме примамка, освен ако не смяташ, че ти ще изглеждаш апетитен в рокля, Сайлъс.
— Първо — подхваща Сайлъс, — аз изглеждам чудесно в рокля. — Той се обръща, за да се подпре на вратата на банята, явно забравил, че аз все още съм по хавлия. Когато ме вижда, извръща очи и леко се изчервява. — И второ — продължава напрегнато, — ти си подмамила безброй фенриси, Скарлет. Утре е Ябълковият фестивал. Идеален момент за вълка да търси плячка, да не говорим пък колко момичета ще носят червено. Ще отидем там.