Алуминиевата топка на бравата се завъртя съвсем бавно, та Скарлет за миг си помисли, че това е баба им, която идва да ги провери, както често правеше, преди да си легне. Тя замижа. Това е Ома Марч. Аз не съм тук, Роузи не е тук, и двете сме в леглото. Но щом вратата се открехна, си наложи да отвори очи и стисна зъби, като видя пълните бузки на Роузи все така да се тресат от страх пред нея. Вратата се открехна още, още, растящият сноп светлина ги издирваше в тъмното. Общото сърце помежду им заблъска лудо, когато вратата най-сетне се отвори напълно и те бяха изложени на светлината, безпомощни да се скрият от открояващия се в рамката силует.
Това беше той, търговският пътник, но същевременно… не беше. Още беше с лъскавата руса коса, но сега тя бе разпръсната на снопчета по тялото му като петна от някаква болест. Очите му бяха грамадни и кухи, устата — разкривена и разтегната, сякаш бе опъната назад, с оголени два реда дълги остри зъби. Гърбът му беше като пречупен, раменете прегърбени, а краката присвити. А стъпалата му… ужасните нокти бяха дълги и извити на куки, те оставяха дълбоки белези по дъсчения под, докато бавно пристъпяше към момичетата.
Той се приведе, за да мине през вратата, и с плавно преобразяване изгуби и последните черти, които го оприличаваха поне донякъде на костюмирания търговски пътник. Поне отчасти на човешко същество. Носът му се издължи и се превърна в муцуна, устните му се разтеглиха още повече. Той отпусна ръце — не, лапи — на земята, гъста мазна козина покри цялото му тяло. А миризмата… От съществото — от вълка — се носеше мъртвешка воня на разложение, от която на сестрите им призля. Той ги изгледа гладнишки, със зловеща възхита в погледа.
Скарлет преглътна с усилие и стисна парчето огледало с такава сила, че то се вряза в дланта й. Тя потисна напиращите сълзи, енергията в краката я тласкаше към бягство, а водещият на „Познай цената“ продължаваше да нарежда нещо за мебели за трапезария, сякаш нищо не се беше случило, сякаш зад гърба на чудовището не се виждаше тялото на баба й на пода.
Тя се взря в злите червеникави очи на звяра и той вирна краставата си муцуна. Преди да осъзнае какво прави, Скарлет тикна Роузи под леглото и скочи, вдигнала парчето огледало пред себе си като нож. Тя направи крачка напред, после още една, докато се озова толкова близо до чудовището, че зловонният му дъх я задави. Вълкът отвори уста, острите зъби и окървавеният му език се насочиха към нея. Една мисъл се бе загнездила в съзнанието на Скарлет и тя си я повтаряше отново и отново като припев, като молитва: „Само аз останах да се бия, затова сега ще те убия.“
Глава 1
Скарлет Марч
Той ме следва.
Крайно време беше. Трябваше да мина пет пъти покрай старата железопътна гара, преди да долови аромата на парфюма ми. Преструвам се, че не чувам приглушения звук от стъпки в мрака зад себе си, и загръщам по-плътно рамене с пурпурната си наметка. Потрепервам престорено, когато полъх на вятъра се втурва през лъскавата ми коса. Точно така… хайде, давай. Помисли колко силно искаш да ме разкъсаш. Представи си колко ще е вкусно сърцето ми.
Поспирам на ъгъла, първо, за да се уверя, че моят преследвач е все още зад мен, а също така и за да се престоря на объркана и уплашена. Нищо не разпалва така кръвта им, както изгубено младо момиче в опасен квартал на града. Мокрият паваж блести от уличните лампи, а аз избягвам светлината, доколкото мога. Ефектът напълно ще се провали, ако види грапавия, назъбен белег там, където би трябвало да е дясното ми око. Превръзката покрива част от него, но не може да го скрие целия. За щастие вълците обикновено са прекалено концентрирани върху червената наметка, за да ги е грижа за друго.
Правя рязък завой и поемам по тясна уличка. Преследвачът ми тръгва след мен. Тази част на града вони на вкиснала бира от ресторантите, които след залез се превръщат в барове, но аз съм почти сигурна, че човекът по петите ми е в състояние да различи мириса на парфюма ми през алкохолните изпарения. Ако може да се нарече човек. Щом станат чудовища, те постепенно губят човешката си същност. Тръгвам по-бързо. Това беше един от първите трикове, които научих. Бягай от животното и то ще те преследва.
Пръстите ми се плъзгат по излъсканата дръжка на брадвичката, която виси на кръста ми, скрита в гънките на наметката. Наметката служи за няколко цели: цветът на страстта, секса и похотта е магнетичен за вълците, а самата дреха крие оръжието за тяхната смърт. И може би най-важното, да я нося ми изглежда правилно, сякаш съм облякла униформа, която ме превръща в нещо повече от уплашено сираче.