Но те не ме поглеждат. Напротив, обръщат се и си тръгват с едрите пружиниращи крачки на вълците, които са в тях.
Аз изстивам. Стискам още по-силно дръжката на брадвичката в желанието си да я запокитя след техните отдалечаващи се гърбове. Прехапвам устна. Не е нормално. Аз ги бях примамила. Бяха мои! Всичко в мен трепери, белезите ми горят като шевове, които ще се пръснат всеки момент.
Не, не. Никога не съм губила фенрис по този начин, след като е бил мой. Не и аз.
Втурвам се след тях като обезумяла, но въпреки че пулсът бумти в ушите ми, а по гърба ми се стича пот, знам, че това е загубена кауза. Те са бързи, много по-бързи от хората. И все пак продължавам да тичам, докато стигам изхода на парка. Там забавям крачка, изпепелявам с гневен поглед опашката от пеперудки пред себе си с техните руси коси, бели зъби и идеална кожа, гладка като мрамор. Как въобще ми е минало през ума, че ще мога да подмамя трима фенриси, когато наоколо има такава плячка? Гледам как момичетата блещукат, искрят, сияят в нощта.
Аз съм ловец. Ако не мога да ловувам… значи съм нищо. Извъртам се в пристъп на безсилна ярост и запращам свистящата брадвичка във въздуха. Тя улучва ствола на едно дърво и разпръсва късчета кора по тревата, забита на няколко пръста в дънера. Две-три пеперудки забелязват и ме поглеждат мрачно, преди да се върнат отново към разговорите си. Аз отивам гневно до дървото, изтръгвам брадвичката си от него и се запътвам към къщи с натежало сърце.
Глава 8
Роузи
— Няма как да знаем дали са били същите фенриси, които си видяла в парка, Скарлет. Това е голям град, господ знае колко глутници бродят в него — повтарям сигурно за милионен път.
Още когато Скарлет нахлу в апартамента в два през нощта и захвърли брадвичката си на пода с такъв трясък, че наркоманът през два-три етажа изрева гневно, разбрах, че нещо не е наред.
Сайлъс си разтрива врата, мята злобни погледи към дивана и кима. За щастие, когато се прибра снощи, бях твърде уморена, за да му обърна внимание, но все пак успях да го зърна тъкмо когато си сваляше фланелката на лунната светлина. Гледката се запечата в съзнанието ми и трябва да призная, че не беше никак неприятна.
Хайде, Роузи, събери си ума.
— Те са, знам, че са те. Сякаш някой нарочно иска да ме накаже. — Скарлет удря с вестника по изрисуваната с графити маса.
„Три момичета убити. Зловещата поредица продължава“, гласи крещящото заглавие.
— Не бъди глупава — казва Сайлъс с тон, който само той може да си позволи пред сестра ми. — Тук просто имат повече възможности за плячка. Преди ти беше единствената стръв на километри наоколо, а тук постоянно са като на шведска маса.
— Дойдохме да изтребим колкото се може повече зверове, а аз не съм в състояние да примамя дори един-единствен вълк! Какво трябва да предприема? — сопва му се тя.
Душевадеца й изсъсква, задето го е събудила.
— Да бъдеш десертът? — свива рамене Сайлъс.
— Не ставам — отсича Скарлет. Тя въздиша и стяга косата си с ластик, захлупва лицето си в дланите и застива, сякаш води тежка вътрешна битка. Накрая поглежда към мен. — Ти ще си десертът, Роузи.
— Какво? — подскачам аз.
Не само че е необичайно за Скарлет да предложи аз да върша нещо толкова опасно, но и ако съм единствената примамка, това би означавало, че няма да имам право на нито една грешка. Не искам дори да си помисля как ще реагира сестра ми, ако изпусна още един фенрис.
— Така трябва — пояснява делово тя. — Няма защо да се заблуждаваме, Роузи, ти ще си много по-апетитна, отколкото аз бих могла да бъда. Не мога да се състезавам с пеперудките — и като вижда озадачените ни погледи, тя махва с ръка към прозореца. — Момичетата, онези момичета с русите коси и блестулките по дрехите. Аз не мога да се меря с тях, но ти, Роузи… ти можеш. Ти си единственото, което имаме. Само момиче винаги е по-лесна плячка, отколкото две. Ние ще се крием, ще ги причакваме да те доближат и тогава ще ги нападаме. — Думите й са тихи, но категорични, сякаш е водила дълга борба със себе си, докато решението назрее в нея.
— А защо мислиш, че това ще ми допадне? — питам кисело аз и сядам на дивана, послужил за легло на Сайлъс и за щастие вече е застлан с чист чаршаф. — Значи идеята ти е да ходя без ножове, без никаква защита?
Скарлет прехапва устна.
— Така ще изглеждаш по… ще си по-успешна примамка. Аз не мога да го направя, налага се да бъдеш ти. Няма да допусна да ти се случи нищо лошо, Роузи — добавя ненужно тя.