Мога да избера, което си поискам. Стомахът ми се свива от радостна възбуда.
Осъзнай се, Роузи. Избери нещо просто и не забравяй, че то няма да замени лова. Ловът е твоята отговорност, а това е само за забавление.
— Така, поредицата е от три курса по ваш избор. Започват от вторник и продължителността е четири седмици, после има една седмица почивка по ученическата тарифа дължите двайсет и осем долара — казва слабичката служителка и както чука по клавиатурата на компютъра си, ми пъха в ръката графика.
Подавам й парите. Скарлет ще побеснее…
— Това е членската ви карта, носете я със себе си.
Кимам и взимам картата. Тя ме поглежда изпитателно. Тръгвам си.
— Майчице — казвам, когато излизам навън.
Сайлъс се усмихва радостно.
— Направо те окрилява да се разкараш от дърварската… прощавай, от ловджийската глутница, нали?
Да. Да, така е. Но после те гложди чувството за вина.
— Сестра ми направо ще превърти. Разбираш ли, че умират хора? Че вълците може да разкъсат някого, докато съм тук…
— Стига, Роузи. Ти не си я зарязала. Просто си се записала за няколко урока. — Той ме побутва приятелски, но дори от лекия му допир пак ме пронизват тръпки през гръбнака.
Изгарям от желание да го хвана под ръка и с усилие се сдържам да не го направя.
Глава 9
Скарлет
Вътрешният ми глас звучи като на Ома Марч и ме направлява.
Да. Всичко ще бъде наред. Помни защо си тук — да ловиш фенриси, да спреш вълната от убийства. Не си дошла, за да бъдеш звезда. Роузи заслужава да поеме за малко водаческото място. Тя е блестящ ловец. Няма да остане белязана или осакатена, не и щом ти и Сайлъс сте с нея, за да я защитавате. Ще можеш да я държиш под око, ще можеш да я опазиш.
Честно казано, не вярвам напълно на този глас.
Минаваме през бизнес района, покрай смълчаните тъмни небостъргачи, из чиито фоайета крачат самотни пазачите. Градът още мирише на изгорелите газове и жегата от деня, но на мен ми е студено дори под наметката. Звуците наоколо се усилват — смях, говор, сякаш изведнъж сме минали магическата линия, която ни дели от нощния живот. Покрай нас прелитат таксита, момичета подвикват на приятелките си, младежи се разхождат наперено и заглеждат девойките, които също им хвърлят погледи. Един-два пъти до нас долитат оживени разговори на компании от момичета, които си разказват за скорошните убийства, обсъждат с наслада подробностите. Те не мислят, че може да се случи и на тях.
Няма нужда да казвам на Роузи какво да прави — обучила съм я много отдавна. Тя избързва пред нас и маха качулката от главата си. Двамата със Сайлъс я следваме небрежно, прикрити зад паркираните джипове, накипрени с поръчкови джаджи до степен на абсурдност. Роузи минава покрай група пеперудки, които отпиват от коктейлите си и танцуват предизвикателно на площадката пред един бар. Няколко мъже обръщат глави подире й. Повечето се задоволяват с толкова, но един явно е привлечен от нея. Само така, Роузи. Мъжът — сигурна съм, че е фенрис — казва нещо на двайсет и няколко годишната жена, с която е седнал, и оставя бутилката си с бира на масата. Те предпочитат младия дивеч. Което е добре за нас.
Роузи още не знае, че той е зад гърба й, и продължава напред, откъсва се от множеството пред бара. Със Сайлъс изчакваме за момент, след което завиваме рязко надясно и притичваме към парка, по-удобно място за ловуване. Там се спотайваме зад една табела и чакаме. Роузи вижда маневрата ни и се насочва към нас, тръгва по една от павираните алеи и вдига пак качулката си, така че вълкът да вижда само отдалечаващо се момиче в червено. Неустоимо.
Фенрисът прави широка дъга и я изпреварва като безшумна сянка в нощта. Сестра ми вече го е видяла, но не го показва. Продължава да крачи по алеята, докато дърветата и храстите я скриват напълно от улицата, фенрисът изскача и застава пред нея.
— Ей, не знаеш ли, че паркът е затворен по това време — пита закачливо.
Лицето му е огряно от луната и аз надничам иззад ствола на една магнолия, за да го видя по-добре. Той е млад. Много млад дори, на възрастта на Роузи. Косата му е руса, страните — заоблени, има хъшлашкото излъчване на момче, което тъкмо минава пубертета и свири в кварталната банда, да речем.
Роузи свива рамене и навива кичур коса на пръста си.