Но не съм сигурна дали същото важи и за мен. Притискам длан към гърдите да спра кървенето и се мъча да открия брадвичката и ножа си, без при това да изпускам от поглед зверовете. Явно по някакъв начин се изцеляват. Те са силни, по-силни от мен, по-силни от другите фенриси. Стискам зъби, не бива да допусна всепроникващият страх да се изпише на лицето ми. Не мога да ги победя сама.
Отзад покрай главата ми избръмчава нож, но не улучва най-едрия фенрис. Ножът на Роузи. Тя и Сайлъс притичват към мен, объркани, разтревожени. Ножът слага началото на лавина от движения. Зверовете се хвърлят вкупом напред. Най-младият вълк, който беше русокосо момче, се насочва към мен, останалите — към Сайлъс и Роузи. Подсичам задните му крака, спечелвам време поне колкото да грабна брадвичката. Той е зинал, този път се насочва към лицето ми.
Изчаквам до последно и тъкмо преди да забие зъби в бузата ми, замахвам с брадвичката. Тя потъва в русия врат на вълка и с пращящ звук разсича гръбнака му. Той се строполява на земята, приритва един-два пъти и се разпада на сенки, които устремно се разпръсват под лунната светлина.
Обръщам се към Роузи и Сайлъс, виждам, че е останал само един вълк — най-едрият. Те се бият с него заедно, Роузи с единия нож, който й е останал, а Сайлъс — с острието на брадвичката. Дръжката по някакъв начин се е счупила и е захвърлена настрана. Сайлъс замахва към звяра, но той избягва удара. После започва да обикаля около тях, а те взаимно си пазят гърбовете, изчаквайки нова възможност.
Грабвам от земята втория нож на Роузи. Само един шанс. Опитвам се да овладея дишането си, макар че ми се вие свят. При всяко движение ми се струва, че гърдите ми се разкъсват. Не умея да хвърлям като Роузи, но ако някой не направи сполучлив удар, вълкът накрая ще ни изтощи. Роузи ме поглежда за миг и я виждам как улавя китката на Сайлъс, готова да го дръпне встрани, ако ножът пропусне мишената.
Острието проблясва във въздуха точно когато вълкът се отмества и вместо да го улучи в главата, разрязва ухото му. Но това е достатъчно. Фенрисът се извръща към мен с черна злоба в очите и Сайлъс скача зад гърба му. Преди звярът да успее да реагира, той забива брадвичката в черепа му. От инерцията се претъркулва на земята, докато вълкът се гърчи в агония със запенена уста, ноктите му са изцапани с моята кръв. Накрая краката му се огъват под него и той избухва в сенки.
Сайлъс изпъшква и оборва глава на земята, а Роузи се втурва към мен, смъквайки наметката си. Тя я притиска към гърдите ми, за да спре кръвотечението, после ме кара да седна. Дишам дълбоко, докато тя отмахва косата от лицето ми и го почиства от потта и кръвта.
— Трябва да се върнем вкъщи — казва тихо.
— Няма да се приберем в Елисън, докато… — давя се аз, мъча се да овладея гнева си — щом лумне в мен, ме прорязва болка.
— Не в Елисън — прекъсва ме кротко Роузи. — В апартамента.
Дочувам стъпките на Сайлъс, но не мога да фокусирам очи, за да го погледна. Роузи се изправя и двамата заедно ми помагат да стана. Правя замаяна крачка, ала от движението кожата на гърдите ми сякаш се раздира и се свличам обратно на тревата. Стискам зъби, готова да стана отново въпреки болката, но Сайлъс притиска с ръка рамото ми.
— Нека да те нося — казва спокойно.
— Мога и сама — смотолевям, гордостта ми е уязвена.
— Знам, че можеш, Лет.
Искам да споря, да се разправям, но вместо това извръщам глава към него и затварям окото си. Сайлъс е силен — той ме вдига като перце, а Роузи ме хваща за ръката.
Пътят обратно към апартамента е доста кратък. Сайлъс стои с гръб към нас, докато Роузи ми смъква ризата и промива раните с вода и сапун. От старите белези по гърдите ми е имало поне някаква полза — попречили са на ноктите на вълка да проникнат прекалено дълбоко. И нямам белези над сърцето — кожата ми там си остава гладка и непокътната. Роузи налага превръзки на четирите широки рани, след това омотава бинт около тялото ми, за да ги закрепи.
— Бяха силни — казвам, внимавам да не се мръщя от болката при говоренето.
Лежа по гръб на дивана, Сайлъс е седнал на един от дървените столове, а Роузи е коленичила до мен.
— Да, по-силни от другите — потвърждава Сайлъс. — Бяха само четири срещу нас тримата и все пак… — той поклаща глава. — Дали не сме попаднали на много опитна група?
— Не. Дори онзи младият беше страшно издръжлив. Бях ударила всеки от тях по веднъж си и смятах, че съм ги повалила, но после… — поемам си дъх. — Чух ги да говорят за Потенциалния. Мисля, че така… че това е причината да стават по-силни, по-концентрирани. Те нямаше да те нападнат, Роузи, щяха да си отидат. Бяха тръгнали на лов за Потенциалния, а не за момичета. Явно предния път не са успели да стигнат първи до него и сега са… мотивирани.