Службата ще бъде в тесен кръг; семейството ще приема съболезнования вечерта на 30 юни от седем часа.“
— Това интересува ли ни? — питам с прозявка и соча екрана. — Бил е на четиринайсет.
Снимката е избеляла и неясна, освен това изглежда така, сякаш е правена, когато момчето е било много по-малко, на не повече от пет или шест години.
Скарлет се отблъсва с крак от стената и пристига със стола си на колелца при мен. Преглежда внимателно съобщението, изчита всяка дума.
— Възможно е да е той. Лицето е подобно — казва над рамото ми Сайлъс.
Настръхвам от неговия дъх във врата ми.
— Това „службата ще бъде в тесен кръг“ също изглежда съмнително, защото, ако се е превърнал във фенрис, не са имали тяло, което да погребат — добавя Скарлет.
Сайлъс кима.
— Чакайте малко, как беше името? Джоузеф Удлийф? Мисля, че преди малко го видях. — Той се мести със стола си обратно до другото бюро. Превърта датите, после посочва екрана. — Няколко месеца преди смъртта си — всъщност точно след рождения си ден — е бил арестуван за… — той превърта отново копчето, за да види следващата страница — за посегателство срещу момиче по време на пикник. Момичето се измъкнало и съобщило в полицията.
— Е, това е още по-съмнително от службата в тесен кръг — оживява се Скарлет. — Душата не умира веднага, това отнема известно време. Обзалагам се, че вълчата същност е започнала да обсебва тялото му поне няколко месеца преди семейството да публикува официалната жалейка.
Една библиотекарка надниква в стаята и ни поглежда с топла усмивка. Скарлет се завърта към стената, за да скрие белезите си. Жената си отива и тя се обръща отново към нас, обляга се на стола, мисли.
— И така… той е бил Потенциален, защото… какво? — и тримата поглеждаме пак към екрана и четем съобщението отново и отново, докато накрая Скарлет въздъхва. — Надявах се, че ще открием нещо, някаква насока…
— Да, обаче нямаме база за сравнение — обаждам се аз. — Ако имахме информация за още един фенрис… — и веднага разбирам, че не трябваше да го казвам, защото лицето на Скарлет помрачнява от яд.
— Откъде да вземем такава информация! Този беше достатъчно млад, за да е възможният случай, освен това ни каза откъде е. Другите са просто обикновени мъже, неизвестни и анонимни. И ако тепърва тръгнем да ги гоним, лунната фаза на този Потенциален ще свърши.
— Знам ли, Скарлет… може пък да не е нищо конкретно — казва Сайлъс. Скарлет го поглежда изпод вежди и той свива рамене. — Може би не е строго научно знание кой да стане Потенциален? Може да е просто орис или нещо от този род?
— Не. Трябва да има причина. — Тя блъсва стола си назад.
Хващам я за ръката. Не бих я упрекнала. И на мен нямаше да ми хареса идеята, че съм изгубила окото си заради някаква „орис“.
Сайлъс поглежда часовника си.
— Тук сме от пет часа — той ми хвърля многозначителен поглед, който в превод гласи: „Вече трябваше да си тръгнала“.
Откога със Сайлъс сме се научили да си говорим без думи? Надявах се, че е забравил за курса и ще ме остави на мира.
— Аз не мога да си тръгна — казва Скарлет. — Интересно… дали има някаква истина в този мит, че сребърен куршум убивал върколаците? Или… дали няма нещо общо това, че е нападнал момичето точно след рождения си ден… — тя става от стола си и излиза бързо от стаята в посока към тоалетните.
— Имаш урок — пошепва Сайлъс веднага щом вратата се затваря след нея.
— Стига, Сайлъс, нека си вършим работата.
— Стига, Роузи, имаш урок.
— Това тук е по-важно — изсъсквам аз.
— Можем да го свършим и само двамата със Скарлет. Върви. Разнообрази се. Опознай живота извън лова.
— Ако още веднъж кажеш „опознай живота извън лова“, ще те намушкам с ножа.
Сайлъс се ухилва.
— Тръгвай. Аз ще замажа положението. Дори ще дойда да те взема, ако открием нещо, което налага да се действа бързо. Не се оставяй да бъдеш прикована към това, освен ако ти самата не го искаш.
Поглеждам към екрана, после към Сайлъс, после към стола на Скарлет. Наистина искам да отида на курса. Искам, и още как, поне за час да разкарам фенрисите от ума си, да видя какъв щеше да бъде животът, ако бях обикновено шестнайсетгодишно момиче.
— Ако Скарлет разбере…
— Няма да разбере, освен ако ти не й кажеш. Върви де. — Той слага ръка върху моята и с усмивка гледа върховете на пръстите си, докоснали моите.
Господи, как искам да обърна длан и да вплета пръсти в неговите.