— Ела, Скарлет — обажда се тя. — Направих сладки с фъстъчено масло, докато те чакахме. Поседни за малко.
— Да поседна? — почти пръскам слюнки аз. Отвътре всичко ми ври и кипи, вълна ме облива от ходилата до главата, дори започва да ми се струва, че виждам двойно и тройно. — Идвам тук с мисълта, че ще поспя два часа и ще изляза отново навън, за да се опитам да направя нещо, и какво да видя? Моят партньор и сестра ми просто… си седят. Как можете да седите тук със скръстени ръце, като знаете, че на този свят съществуват чудовища, чудовища, които имате силата да спрете?
Говоря високо, по-високо, отколкото си спомням да съм говорила някога, и си давам сметка, че тази тежка буца, която е заседнала в гърлото ми, е от сълзи. А аз не плача. Никога. Но бих искала.
Нима не ги е грижа? Мислех, че всички сме тук с една и съща цел. Тя ми е сестра — как може да не я засяга? Аз застанах между нея и вълка, пресрещнах нападението му и срещу това сега имам нужда да я засяга.
— Недей, Лет — казва меко Сайлъс. — Никой не може да прекара целия си живот в битки. Хайде, седни с нас. — Той пристъпва към мен с протегната ръка.
Понякога умее да говори така, че ме кара да се чувствам, сякаш в стаята няма друг, освен него и мен. Иска ми се да поема ръката му. Повече от всичко желая да седна и поне за миг да разкарам лова от мислите си, да пренебрегна отговорността си така, както те толкова лесно успяват. Те — двете красиви същества от привилегирования клуб на необезобразените. Естествено, че ще предпочитат да седят и да си приказват цяла нощ, вместо да ловуват.
Сайлъс и Роузи са застанали един до друг, сякаш всеки от тях иска да предпази другия от мен, като че ли съм външен човек, а не сестра и партньор. Поклащам горчиво глава и се вмъквам обратно в банята, оставям вратата с трясък да се затвори зад мен. Пускам леденостудена вода от душа, за да удавя звука на техния шепот, на сирените долу в града и на приглушените задушаващи ридания, които се изтръгват от нараненото ми грозно гърло.
Глава 12
Роузи
През следващата седмица не ходя на курс. Всяка вечер готвя рамен и на другата сутрин дояждаме остатъците. Почти не излизаме от апартамента. Времето сякаш е спряло. През деня двете със Скарлет отместваме дивана и тренираме в хола. Тя го прави, защото твърди, че иначе ще изгубя форма. Аз го правя, защото мисля, че иначе ще изгуби разсъдъка си. Тя брои дните до следващото пълнолуние така, както осъденият на смърт брои крачките до електрическия стол.
Разбира се, аз също може да си изгубя ума. Влюбена съм в Сайлъс, а това е просто невъзможно. Скарлет няма време за любов, от къде на къде аз ще имам? Но ми става все по-трудно да не разкрия чувствата си пред него; докато Скарлет прекарва дните, приведена над записките си за фенрисите, той ме измъква навън, убеждава ме да се разхождаме из квартала, из околните улици или из целия град, докато потънем в потока на разговорите си. Опитвам се да не го докосвам не защото не искам, а защото се боя, че ако оставя ръката си да се допре до него или ако той неволно сложи ръка на кръста ми, няма да мога да спра. Ще искам да го докосна отново. И отново. Ще искам да ме вдигне на ръце така, както направи вечерта, когато се върна в Елисън. Вече го желая по начин, който предизвиква у мен едновременно възторг и страх.
И Скарлет знае.
Тоест не че е уведомена, но тя не е глупава — виждам я как често хвърля по някой мнителен поглед към Сайлъс и мен. Мисля, че си дава сметка как сплитаме нишките, които свързват трима ни заедно, само не знам дали разбира, че със Сайлъс сплитаме като едно цяло.
Но аз съм ловец и когато се върнем вкъщи от разходка и я видя как въси вежди в онази гримаса, която вече й е постоянна, ми става ясно, че нямам право да се поддам. Трябва да владея чувствата си. Дължа живота си на Скарлет и ако тя ми налага да го прекарам в преследване на фенриси и потенциални, то това е цената и ще я платя.
Във вторник с помощта на Сайлъс тя домъква още един грамаден куп книги от библиотеката. Някои са просто смехотворни — книги за върколаци и чудовища, митове… Започва да се държи отчаяно, препрочита отново и отново текстове, които няма как да ни помогнат да открием кой е Потенциалния. Успявам да я накарам да хапне нещо на закуска, но към обяд вече имам чувството, че ще превъртя. Енергията напира под кожата ми, изисква да направя нещо, каквото и да е, само да не оставам в този апартамент и секунда повече.
Сайлъс сочи с въздишка към банята, където Скарлет се къпе.
— По дяволите, само един вълк. Мисля, че ако можеше да убие поне един вълк, щеше да се отпусне. Дали мога да направя нещо, за да й помогна, нещо, за което не съм се сетил?