Когато урокът приключва, спринтирам към къщи, зарязвайки творбите си — как бих могла да ги обясня на Скарлет или Сайлъс? Спри да мислиш за Сайлъс, спри да мислиш за Сайлъс. Пътьом се отбивам в супермаркета и изпитвам облекчение, когато студеният въздух от сектора за замразени храни облива кожата ми. Хвърлям в количката сладолед, замразен грах — каквото и да е, стига да е студено. Докато чакам на касата, притискам опаковката замразен грах към врата си. Най-сетне шеметното чувство постепенно се уталожва и успявам за известно време да не мисля за голия мъж, който току-що гледах.
Бързам към апартамента, не знам колко дълго съм отсъствала. Още с отварянето на вратата изпускам граха на земята.
Сайлъс се хили насреща ми гол до кръста, леко загорелите му гърди проблясват смътно на светлината от мръсните прозорци. Панталонът му е спуснат неприлично ниско под кръста и неволно се сещам за урока по рисуване и как коремът на модела изглеждаше точно като корема на Сайлъс, следователно и всичко останало би трябвало да изглежда същото… Лицето ми пламва и неуверено си поемам дъх.
В този момент Скарлет вкарва здрав ритник в корема на Сайлъс.
Той изпъшква и пада назад с гримаса.
— Остави си малко сили за довечера — успява да изрече, докато Скарлет му подава ръка, за да се изправи.
Косата й е вързана на стегната опашка, която сега подскача от смеха й.
— Все пак печеля — отвръща му развеселена.
По кожата й блестят капчици пот, стичат се надолу по широкия белег през корема й. Тя е подпъхнала фланелката си под спортния сутиен, както прави обикновено, когато тренира. С нейна помощ Сайлъс се изправя, потрива нежно стомаха си. Тя никога не тренира така с мен; и двамата не го правят. Още откакто започнаха да правят спаринги помежду си, година или две след нападението, те винаги се бият истински. Някога ревнувах по този повод, но сега това някак ме успокоява. Значи те все още са партньори, не са се отчуждили заради мен. Тримата продължаваме да сме един отбор.
— Беше се разконцентрирал — казва сестра ми на Сайлъс и бърше потта от врата си.
— Не е честно — отвръща с усмивка той. — Роузи влезе и ме разсея.
— Да бе — удря го тя леко по рамото, след което поглежда към мен. — Е, какво напазарува?
— Ами… — нужна ми е секунда, за да си събера мислите и да се сетя. — Купих сладолед. И грах.
— За вечеря? — учудва се тя.
Отзад Сайлъс ми прави знаци — да, кажи да, за вечеря.
— Да, реших, че малко зеленчуци и млечни продукти ще ни се отразят добре.
Тя не изглежда убедена, но се обръща, за да включи радиото, и отваря хладилника за минерална вода.
— Е, как беше в магазина? — ме пита Сайлъс толкова небрежно, че за миг не съм сигурна дали въпросът има скрит смисъл.
— Нормално — казвам, но усещам, как очите ми проблясват.
Сайлъс ми се усмихва, следва дълга глътка вода и косата пада над очите му. Не знам колко време бих могла да го гледам, ако не се боях, че Скарлет ще ме хване. Тя междувременно продължава да върти станциите на радиото, след което надрасква нещо върху листче хартия и въздъхва дълбоко.
— Още две жертви от вчера — отбелязва, с което прекъсва розовите ми мисли. После поклаща глава и се присъединява към нас на бар плота. Устата ми пресъхва от чувство за вина, когато тя продължава. — Две момичета. Без съмнение дело на фенриси. Станало е в другия край на града, открити са обезглавени. Като че ли там вълците са най-нагъсто, но се учудвам, че са оставили толкова много… следи. Дали това място няма нещо общо с Потенциалния?
— Не — казва Сайлъс и отмята косата от челото си. — Не ми звучи логично. Ако беше така, щяха да се събират на едно място, а не да кръстосват из целия град.
— Вярно — кимва Скарлет и записва мнението му върху измачкания лист от тетрадка, където събира подобни насоки.
Сетне грабва лъжица сладолед с обезсърчен вид.
— Значи още две? — казвам съвсем тихо.
— Да — отвръща Скарлет. — Май и двете под осемнайсет години.
— Две момичета на моята възраст — казвам бавно. Отпускам се върху един от кухненските столове и затварям за кратко очи. Още две момичета са загинали, а аз ходя по курсове. Скарлет тренира, проучва, мъчи се да помогне, а аз рисувам член. Но нищо. Ще си наваксам. — Кога тръгваме на лов довечера? — питам сестра си.
Скарлет ме поглежда с леко изненадан и много доволен вид, но отговаря:
— Всъщност няма да ходим. По този повод беше двубоят ни със Сайлъс. Той смята, че трябва да излизам повече…