Лицето му помътнява, само очите му святкат от тревога и страх.
Аз стисвам решително устни, после казвам:
— Слушай. А какво ще стане, ако се престорим, че играем по свирката им? Ще отидеш на уговореното място, ще се държиш така, сякаш смяташ да им се предадеш, а после… не знам. Ще направим нещо. Това е единственият начин, за който се сещам, за да се доближим до нея, без да рискуваме, че ще я убият.
Сайлъс кима.
— Тоест просто ще ме използваш за стръв. Както и без това смяташе да постъпиш с Потенциалния.
— Да.
— А по какъв начин ще ги убием всичките?
— Няма нужда да ги убиваме всичките. Само трябва да измъкнем Роузи. Веднага щом ни я дадат, си плюем на петите.
— Звучи прекалено лесно — поклаща глава Сайлъс. — Те бяха достатъчно умни, за да ни примамят чрез Роузи, да я проследят и отвлекат, не ми се вярва да успеем да ги излъжем при размяната.
— Знам — отговарям.
Което ни връща отново към същия въпрос, който никой от двама ни няма куража да изрече. Ако нещата стигнат дотам, че трябва да разменим него срещу Роузи — честно, без номера, — ще го направим ли?
За себе си знам отговора. И черна омразна мисъл се прокрадва в съзнанието ми. Сайлъс ми отне Роузи. Ако стане фенрис… ще си я върна.
Глава 26
Роузи
Писъците й ме карат да скоча, макар да знам, че не мога да й помогна.
Момиче е, възрастта му трудно бих определила от риданията и молбите. Тя изпищява отново и аз се хвърлям върху металната врата, давейки се от ужас.
— Моля ви, моля ви, ще направя каквото поискате. Няма да кажа на никого какви сте, обещавам — умолява ги тя, а думите й почти не се разбират заради плача.
Чувам познатото пращене и пукот: вълците се преобразяват. Представям си ужасните гримаси на неестествено големите им усти.
— Моля ви — хлипа тя.
Когато я нападат, започвам да пищя до прегракване, за да не чувам звуците, с които я разкъсват.
Беше лято и ръцете пустите ни бяха постоянно изцапани и лепкави от ядене на сладоледени близалки и къпини. Във въздуха се носеше остър мирис от клопките за листоядни бръмбари14. Старият Рейнолдс поръси с бензин въглищата върху скарата и после ги запали, за да пече голям куп месо за хамбургери. Ома Марч метна карирана покривка върху масата, която братята Рейнолдс лично бяха изработили, и продължи да снове между двора и кухнята, носейки купите със салата и нарязаните праскови.
— Пак ти гониш — викна победоносно Сайлъс и ме бутна на тревата.
Аз се разкиснах, станах и хукнах подир него, братята му и Скарлет. Това беше някаква разновидност на гоненицата, при която най-вече се събаряхме взаимно на земята.
— По-бързо, Роузи, трябва да тичаш по-бързо! — викна ми Скарлет.
Аз бях най-малката и поради това най-бавната от всички.
Скоро започнах да се дразня, че не мога да хвана никого. Братята на Сайлъс претичваха край мен и ми протягаха ръце само за да ги дръпнат изпод носа ми, когато се хвърля да ги хвана, и да ме съборят пак на тревата. Накрая и това им омръзна и вече само чакаха да стигна на сантиметри от тях, за да отскочат встрани като скакалци с дългите си крака. Тогава се насочих към сестра си. Знаех как играе тази игра и можех да предугадя движенията й.
Затичах се след нея, дългите ни черни коси се развяваха еднакво, сякаш сме едно и също момиче на различна възраст.
Тя беше по-бърза от мен, но точно когато вече щях да се предам и да се разцивря, тя най-сетне се строполи артистично на земята и аз я пипнах по рамото.
— Браво, Роузи! — викна тя, а аз със сетни сили се дотътрих до пейката при масата за пикник, която ни служеше за „къща“, за да си поема дъх.
Старият Рейнолдс ме погледна с усмивка и пръсна още малко бензин върху въглените, които се разпалиха, изригвайки спираловиден черен дим към лазурносиньото небе.
Събуждам се толкова внезапно, че почти се стряскам, когато наместо зелена трева и синьо небе виждам заобикалящия ме мрак. Поклащам глава и пулсиращата болка ме пронизва отново, но стисвам устни, за да не издам нито звук — все пак отвън продължава да се чува сумтящото сънно дишане на фенрисите. Колко ли време ще мине, преди да се поддадат на глада си и да нахълтат, за да ме разкъсат? Сигурна съм, че ме подушват през металната врата и ако дори един отстъпи на изкушението, цялата глутница веднага ще го последва. Вратата, заключена или не, няма да ме опази от всички тези зверове, които видях отвън.
14
Бръмбари — Популярен в САЩ начин за борба с тези вредители, при който буркани със сладка течност се заравят до гърлото в земята и бръмбарите попадат в тях. — Б.пр.