— Обещах — отговарям, казвам го колкото на Сайлъс, толкова и на самата себе си.
Обещах. Обещах на партньора си. Той ми спаси живота, не мога да не спазя своето обещание. Сайлъс събира сили и се отдалечава още от сестра ми, по-близо до мен. Роузи се дави в сълзите си, сякаш всеки сантиметър, който ги разделя, все повече затруднява дишането й. Аз правя още една крачка към него, търся някакъв признак, че вече се е променил, че трябва да се движа много по-бързо, отколкото бих искала. Но насреща ми са все така неговите блестящи, решителни очи.
Когато се приближавам достатъчно, за да видя следите от ухапването, стомахът ми се свива. Дупките от зъбите са в полумесец насред гърдите му и от тях сълзи кръв. Поднасям ръка към устата си. Бях се надявала, че има някаква грешка, не съм видяла, само ми се е сторило. Но не, той наистина е ухапан. Ще загуби душата си и ще иска като чудовище да разкъса сестра ми. Той не е Сайлъс, тоест скоро няма да бъде.
— Сайлъс… — произнасям името му тихо, като молитва.
Той преглъща с мъка.
— Толкова съжалявам, Скарлет.
— Ти ме спаси — промълвявам, клатя глава и потискам напиращите ридания.
— Това изобщо да не те притеснява — опитва да се пошегува той, но гласът му потреперва.
Поглеждам встрани и затварям окото си, за да спра рукналите сълзи, надявам се, че ръката ми ще бъде твърда въпреки плача, който ме разтърсва. Обръщам се отново към Сайлъс и го виждам как изважда от джобчето на ризата си малка хартиена роза и я стиска така, сякаш тя ще го спаси.
— Не знам дали ще… — опитвам се да заговоря, но гласът ми замира и отказва да ми се подчини.
Сайлъс поклаща глава към мен.
— Ти обеща. Не ме гледай. Аз съм просто вълк. Поредното чудовище.
Подчинявам се и стисвам клепачи отново така, че бузата ми се измокря от сълзи.
— Не мога — извиквам протестиращо през хлипанията на Роузи.
— Напротив, можеш. Ти си ловец, Лет. А аз съм вълк — набляга той, за да ме убеди. Аз вдигам ръка с брадвичката. — Хайде, Лет. Направи го — продумва той толкова тихо, че вероятно Роузи не го е чула.
— Сайлъс — моля се аз и клатя глава.
— Направи го.
— Не…
— Убий ме, Лет, преди да съм се променил. Не искам ти и Роузи да ме видите променен.
— Аз…
Думите ми секват, прекъснати този път не от него, а от ужасния механичен звън на църковния часовник.
Веднъж. Два пъти. Общо дванайсет тенекиени удара, които проехтяват над пустия паркинг.
— Полунощ — прошепвам трескаво.
— Какво? — пита Сайлъс.
Поглеждам към него, лицето му се сгърчва в измъчена гримаса.
— Полунощ — прошепвам отново. Пускам брадвичката и тя тупва на земята с тежък звук. — Часовникът отби веднъж за четвърт час още преди вълкът да ме повали. Всичко е свършило преди деветнайсет минути, в единайсет и четирийсет и една. Ти не си вълк, Сайлъс.
Сайлъс стисва устни и затваря очи.
— Аз… аз… — заеква той, неспособен да изговори думите.
Вместо това вдига към мен трескав, невярващ поглед.
Отпускам се на колене до него и го хващам за ръката. Искам да говоря, да го уверя, че всичко е наред, но думите ми изневеряват и ние се държим за ръце, вперили очи един в друг.
Докато Роузи не изхлипва до нас, конвулсивно и безутешно. Обръщам се и виждам, че е заровила лице в пръстта и е запушила ушите си с длани. Тя не е искала да чуе — не е искала да разбере мига, в който ще го убия. Пускам ръцете на Сайлъс и пропълзявам по земята до нея.
Отмествам ръцете й от ушите, после я прегръщам и се изправям заедно с нея. Очите й са стиснати здраво, от ъгълчетата им се леят сълзи, стичат се по лицето й. Чувам как Сайлъс става и прави няколко крачки към нас.
Роузи също го чува.
Тялото й се сковава. Всичко в нея замира и тя се вслушва, докато той прави последната стъпка. Тогава отваря зачервени очи и се взира в мен с копнеж, сякаш иска да потвърдя, че онова, което подозира, е вярно, че той стои точно зад нея. Аз се усмихвам, доколкото мога, през сълзи и Роузи се извърта бясно назад.
Сайлъс се отпуска на колене пред нея и те се притискат така, сякаш всеки се нуждае от опората на другия, за да не рухне. Роузи се смее, плаче и приказва едновременно нещо, което не мога да разбера. Сайлъс обаче явно я разбира, защото кима и двамата се прегръщат толкова силно, че не мога да различа къде е тя и къде е той.