Високият детектив от първия ред вдигна ръка и попита:
— Досега е хапал само жени, нали?
— Други случаи не са известни. В замяна на това хапе здравата — шест дълбоки рани върху тялото на госпожа Лийдс, осем върху госпожа Джейкъби. Това е далеч над средното равнище.
— А то какво е?
— Не повече от три при сексуалните убийства. Нашият човек просто си пада по хапането.
— Жени…
— В повечето случаи мястото на захапването е очертано от отчетлив хематом, предизвикан от смукане. Но сега такъв липсва. Доктор Принчи е отбелязал този факт в протокола от аутопсията, а и аз самият разгледах трупа в моргата. Следи от смукане няма. При нашия човек хапането е може би израз на раздразнителност, а не на сексуална възбуда.
— Предположенията ви са доста абстрактни — отбеляза детективът.
— Но си струва да бъдат проверени. Всяко ухапване! Хората обикновено крият подобни неща. Родителите на ухапаните деца често хвърлят вината върху домашните животни; ще умрат, но няма да признаят, че сред тях живее склонен към хапане тип. Всички сте се натъквали на подобни случаи. Затова има смисъл да се проверят и ваксинациите против бяс, правени в болниците. Това е всичко — повтори Греъм и седна, като усети мускулна болка в седалищните части. Чувстваше се като пребит.
— Има смисъл и ще го направим — съгласи се старши детективът Спрингфийлд. — Сега… Отделът за взломни кражби, заедно с отдела за измами, ще се заеме с околността. Обръщайте внимание на всичко, свързано с кучета. Информация и снимки има в досието. Да се търси непознат с куче, направил впечатление на местните хора. Отделът за нравствени престъпления и наркотици, заемете се след редовните си обиколки в баровете, където се подвизават садомазохисти. Маркъс и Еитман да си отварят очите на четири по време на погребението. Помолете роднини и приятели на жертвите също да следят за непознати и да помагат в разследването. Фотографът уреден ли е? Списъка на поканените за погребението предайте в изследователския отдел. Там вече разполагат с онзи от Бърмингам. Задачите на останалите са записани в наряда. Да тръгваме!
— Още нещо — обади се Луис и детективите се отпуснаха обратно в столовете. — Някои от присъстващите тук полицаи наричат убиеца „Зъбльото“. Зная, че все някак трябва да го наричате помежду си, и нямам нищо против това. Но да не съм чул за никакви „зъбльовци“ на обществено място. Звучи ми непочтително и фриволно. Забранявам използването на прякора и в служебните документи. Това е всичко.
Крофорд и Греъм последваха Спрингфийлд в кабинета му. Крофорд набра централата да провери за новополучени съобщения, а шефът на детективите предложи кафе.
— Вчера не успях да си поговоря с теб — обърна се той към Греъм. — Тук беше страхотна лудница, а и днес е същото. Получи ли всичко необходимо от колегите?
— Да, бяха много услужливи.
— Знаем, че не разполагаме с нищо — продължи Спрингфийлд. — С изключение на реконструкцията на походката му по оставените в лехите следи. Но той просто е заобиколил храстите, тъй че не можем да определим кой знае какво, освен номера на обувките и приблизителния му ръст. Левият отпечатък е малко по-дълбок и това ни навежда на мисълта, че е носел нещо. Работил е делово. Преди около две години имахме късмета да заловим един крадец по реконструкцията на походката му, но от нея явно личеше, че страда от болестта на Паркинсон. Принчи го установи. Този път едва ли ще имаме подобен късмет…
— Екипът ви е добър — рече Греъм.
— Да, но този вид престъпления са извън обсега на обичайните ни разследвания. И слава богу! Я кажи: винаги ли работите заедно с Джак и доктор Блум, или се събирате само при разследването на подобни случаи?
— Второто — отвърна Греъм.
— Значи сте временен екип. Комисарят каза, че именно ти си спипал онзи доктор Лектър преди три години…
— Всичко стана в тясно сътрудничество с щатската полиция на Мериленд — отвърна Греъм. — Тя извърши ареста.
Макар и безцеремонен, Спрингфийлд съвсем не беше глупав. Разбрал, че Греъм се притеснява от разговора, той се извъртя заедно със стола си и започна да рови в някакви документи.
— Питахте за кучето — подхвърли той. — Ето информацията, която успяхме да съберем — снощи от тукашна ветеринарна лечебница са търсили брата на Лийдс. Предали са му кучето на семейството. Лийдс и големият, му син го завели при ветеринаря следобеда преди убийството. Било с прободна рана в корема, ветеринарят го оперирал и всичко било наред. Отначало помислили, че някой е стрелял по него, но в раната нямало куршум. Хирургът е на мнение, че е било наръгано с нещо като шило. Разпитваме съседите дали не са видели някой да закача кучето, въртим телефоните на всички ветеринарни лечебници в града и ги питаме дали имат подобни случаи.