Но какво се е случило? Какво? Д. беше на прага и после… Спомни си, че се опита да отмести лице и усети огромната му сила. Какво стана, Господи? Д. беше на прага, а после тя се давеше в нещо студено. Не успя да извърне глава, не можеше да помръдне от желязната хватка.
Сега се намираше в неговия микробус, полюшването и поскърцването и бяха познати. Микробусът се движеше. В душата и се надигна ужас. Инстинктите я предупреждаваха да стои тихо, но гърлото и се задръстваше от газове. Хлороформ и бензин. Повдигна и се, но превръзката и пречеше да повърне.
— Още малко остава — разнесе се гласът на Д.
Микробусът зави, заскърца по чакъл. По калниците и пода затрополяха ситни камъчета. Той е луд! Това е истината: луд! Тази дума събуждаше страх. Но коя бе причината? Ралф Манди! Вероятно ги е видял на улицата и е превъртял.
Господи! Този път хубаво се насади. Някога, преди години, един мъж беше опитал да я удари. Това стана в института „Райкър“. Тя остана неподвижна на мястото си и онзи не можа да я открие, защото също беше сляп. Но тоя тук виждаше прекалено добре, да го вземат мътните! Подготви се! Подготви се за разговор! Господи, но той може да ме убие с този парцал на устата! Господи, той може да ме убие, без дори да чуе какво му казвам!
Бъди готова! Приготви си думите и не го карай да повтаря думите си. Увери го, че няма да кажеш нито дума на никого. Дръж се пасивно. Ако не можеш, изчакай подходящия момент да се докопаш до очите му!
Микробусът спря. Той слезе и каросерията леко се разклати. Страничната врата се хлъзна. Замириса на трева и сгорещени гуми. Пееха щурци. Той се качи.
Въпреки волята си тя нададе приглушен писък изпод превръзката и се опита да избегне докосването му.
Мекото потупване по рамото не можа да успокои гърчовете на ужас, но последвалият тежък плесник успешно го стори. Опита се да говори изпод превръзката, после усети как я вдигат и носят. Стъпките му прокънтяха по дървената рампа. Вече знаеше със сигурност къде се намира — в неговата къща. Но къде по-точно? Отдясно долови тиктакането на часовника. Килим, после гол под. Спалнята, в която го бяха направили. Тя потъна в ръцете му, под себе си усети леглото.
Отново се опита да каже нещо, но усети, че той излиза. Шумове навън, последвани от затръшването на автомобилна врата. Връща се. Оставя нещо на пода. Нещо метално. В ноздрите и нахлу миризма на бензин.
— Реба. — Гласът безспорно беше неговият, но някак ранно спокоен. Ужасяващо спокоен. — Реба, не знам… е знам какво да ти кажа. Беше ми страшно приятно да докосвам. Ти не знаеш какво направих заради теб. Но сбърках, Реба. Ти ме направи слаб, а после ме нарани. Тя се опита да каже нещо през превръзката. — Ще бъдеш ли послушна, ако те развържа и те сложа да седнеш? Не се опитвай да избягаш, лесно ще те стигна. Ще бъдеш ли добра? Тя изви глава по посока на гласа му и кимна. Усети хладното докосване на стоманено острие до кожата си, ножът проскърца през плата и ръцете и бяха свободни. Същото се повтори и върху краката и. Бузите бяха влажни, когато махна от устата и парцала.
Тя внимателно се надигна и седна в леглото. Трябваше да опита с каквото може.
— Не съм знаела, че толкова много държиш на мен, Д. Това ме радва, но трябва да призная, че доста ме изплаши.
Никакъв отговор. Но тя знаеше, че той е там, пред нея.
— Нима се ядоса на онзи стар глупак Ралф Манди? Видял си го пред къщата ми, нали? Знам, че е така. Тъкмо му бях казала, че не желая повече да се срещаме. Защото искам да бъда с теб. Никога вече няма да се срещам с него.
— Ралф умря — обади се Долархайд. — Според мен не му беше особено приятно. Измислици. Съчинява си. Господи, дано да е така!
— Никога не съм искала да те наранявам, Д. Нека си останем приятели, нека се чукаме, нека прекарваме добре и да забравим всичко.
— Млъкни — прекъсна я със спокоен глас. — Ще ти кажа нещо. Най-важното, което си чувала в живота си. Най-важното, разбираш ли? Като десетте божи заповеди.
— Разбирам, Д. Аз…
— Млъкни! В Бърмингам и Атланта преди време се случиха забележителни събития, Реба. Сещаш ли се за какво говоря?
Тя поклати глава.
— Вестниците много писаха за тях. Две групи хора бяха променени. Лийдс и Джейкъби. Полицията смята, че са били убити. Сега сещаш, ли се? Тя понечи да поклати отрицателно глава, после изведнъж си спомни и бавно кимна.
— Знаеш ли как наричат Съществото, което посети тези хора? Можеш да го кажеш на глас.
— Зъб…
Една широка длан покри лицето и, задушавайки звуците.
— Помисли внимателно и ми дай правилния отговор!