— На мене също, Д. Беше страхотно. Моля те, не ми причинявай болка!
— За мен всичко е свършено. Не мога да те оставя в неговите ръце. Знаеш ли какво ще направи Той?
— Вече крещеше. — Знаеш ли какво ще направи Той? Ще те хапе до смърт! По-добре да дойдеш с мен.
До ушите и достигна драскането на клечка кибрит, замириса на сяра, нещо изсъска. Горещина. Дим. Огън. Най-много се страхуваше от това. Пожар. Господи, всичко друго, само не пожар! Надяваше се да я убие с първия изстрел. Краката и се стегнаха, готови да побягнат. Хленчене.
— Ох, Реба, не мога да гледам, как гориш! Дулото се отдръпна от гърлото и. Двете цеви на пушката гръмнаха в мига, в който тя се изправи на крака.
Ушите и писнаха, беше сигурна, че е улучена, че е мъртва. По-скоро усети, отколкото чу тежкия тътен на падащо тяло. Дим и припукване на пламъци. Пожар! Огънят и помогна да дойде на себе си. Горещина лизна ръцете и лицето и. Навън, по-скоро навън. Препъна се в някакви крака, блъсна се в леглото, задави се от гъстия дим.
Стой ниско долу, под дима, спомни си тя кой знае къде дочути правила. Не тичай, защото се блъскаш в разни предмети и ще умреш.
Беше заключена. Заключена! Направи няколко крачки, наведе се ниско, пръстите и се провлачиха по пода. Откри крака. Значи в другия край. Коса или нещо, наподобяващо коса. Пръстите и хлътнаха в нещо меко под косата. Пихтия със стърчащи остри костици. Око, което плува свободно вътре.
Ключът е около врата му. Бързай! Хвана верижката с две ръце, запъна крака под тялото си, дръпна рязко. Верижката се скъса, тя падна назад, но веднага задраска с ръце и крака, за да се изправи. Завъртя глава и се ослуша, напълно объркана. Опитваше се да чуе нещо с пищящите си уши, да усети нещо различно от пропукването на пламъците. Краят на леглото. Кой край? Препъна се в тялото, направи опит да се ослуша.
ДЗЪН, ДЗЪН, Стенният часовник. ДЗЪН, ДЗЪН. Ето, вече е в хола. ДЗЪН, ДЗЪН. Сега надясно.
Гърлото и дращеше от дима. ДЗЪН, ДЗЪН. Ето я вратата. Под ръкохватката. Не го изпускай, само не го изпускай! Ключалката щракна. Натискай и отваряй! Въздух, чист въздух. Надолу по рампата. Въздух. Рухна на тревата. Изправи се на колене и длани. Запълзя.
Надигна се на колене, плесна с ръце. Определи по ехото местоположението на къщата и запълзя по-надалеч от нея. Дишаше дълбоко, с пълни гърди. Скоро беше в състояние да се изправи. Да ходи, да тича. Удари се в нещо, падна. Стана и отново хукна.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Оказа се, че не е толкова лесно да се намери къщата на Франсис Долархайд. В „Гейтуей“ разполагаха само с номера на пощенска кутия в Сейнт Чарлс.
Дори полицейският участък трябваше да направи справката по една карта, която взеха на заем от електроснабдяването.
Хората на шерифа посрещнаха специалния отряд от Сейнт Луис оттатък реката и керванът бавно пое по щатска магистрала № 94. Един заместник-шериф, седнал до Греъм в първата кола, показваше пътя. Крофорд се беше надвесил от задната седалка между двамата и нетърпеливо всмукваше въздух между стиснатите си зъби. В северните покрайнини на Сейнт Чарлс се разминаха само с няколко автомобила — открита камионетка, пълна с деца, междуградски автобус, някакъв влекач. Отблясъците на пожара видяха малко след като напуснаха северните покрайнини.
— Ето го! — каза помощник-шерифът — Там е!
Греъм натисна рязко педала на газта. Отблясъците станаха по-ярки, вече се виждаха пламъци. Крофорд щракна с пръсти да му подадат микрофона.
— До всички, до всички! Пожарът е в неговия дом, бъдете нащрек! Може би ще направи опит да се измъкне. Шерифе, тук трябва да поставим пътна преграда.
Над полето в югоизточна посока се издигаше висок стълб черен дим и искри, който започна да се стеле над тях.
— Тук — обади се заместник-шерифът. — Свийте по тази алея.
В същия миг зърнаха жената, черна сянка на фона на огъня. Тя също ги усети и вдигна ръце към тях. После дойде взривът. Огромни огнени езици се издигнаха към небето, пламтящи греди и рамки на прозорци се разхвърчаха и описаха блестящи дъги в нощното небе. Обхванат от пламъци, микробусът подскочи и полегна настрана, избухна кратко и ослепително ярко оранжево сияние, сред което горящите дървета изведнъж избледняха, настъпи мрак. Земята потръпна и полицейските коли се разклатиха от взривната вълна.
Жената беше паднала по очи на пътя. Крофорд, Греъм и полицаите изскочиха от колата и хукнаха към нея сред огнения дъжд. Някои се надвесиха над нея, други продължиха към къщата с пистолети в ръце. Крофорд пое Реба от ръцете на един полицай, който забързано чистеше косите и от пламтящи въгленчета.