В плика имаше снимка на семейство Шърман, препечатана от кинолента. Не всичко бе изгоряло, обясняваше Крофорд. При претърсването на полето около къщата тази снимка била открита с още някои вещи, издухани от експлозията.
„Трябва да са били набелязани в графика му — пишеше Крофорд. — Сега са в безопасност. Помислих, че ще искаш да го знаеш.“ Греъм показа снимката на Моли.
— Виждаш ли? Ето защо си струваше, всичко.
— Знам. Наистина знам и те разбирам.
Пълнолунието примами пасажи лефер. Моли приготвяше храна, ловяха риба, палеха огньове, но нищо не беше както преди. Дядо и мамама изпратиха на Уили снимка на понито и той я окачи на стената в стаята си.
Изминаха пет дни в пълна почивка, на следващия ден и двамата трябваше да бъдат на работа в Маратън. Излязоха на риба и мълчаливо изминаха около километър по криволичещия бряг, за да достигнат мястото, където бяха имали добър улов предишния път.
Греъм реши да поговори и с двамата едновременно. Експедицията започна зле. Уили демонстративно бутна настрана пръчката, която му беше измайсторил Греъм, и извади модерната въдица с макара, подарък от дядо му.
Изтекоха три часа в мълчание. На няколко пъти Греъм понечи да ги заговори, но все му се струваше, че моментът е неподходящ. Омръзна му да бъде нехаресван.
Хвана четири змиорки, използвайки за стръв, едри пясъчни бълхи. Уили не улови нищо. Беше сложил голяма блесна с три кукички, също подарък от дядо му. Беше прекалено нетърпелив, час по час вадеше въдицата и отново замяташе. Лицето му почервеня, а потната фланелка залепна на гърба му.
Греъм нагази във водата, изчака отдръпването на една голяма вълна и зарови пръсти в пясъка. Когато ги измъкна, в тях мърдаха две големи водни бълхи.
— Защо не опиташ с това, колега? — предложи му едната.
— Предпочитам блесната — отвърна момчето. — Тя е била на баща ми, знаеш ли?
— Не — поклати глава Греъм и хвърли поглед към Моли. Тя обгърна колене с ръце и погледна към морския орел, който кръжеше високо в небето. После стана, изтръска пясъка от краката си к каза:
— Ще ида да направя по един сандвич.
Греъм се изкуши да поговори с момчето насаме. Не. Уили щеше да изпита това, което би изпитала и майка му. Ще изчака Моли да се върне и ще говори с двамата. Този път наистина ще го направи. Моли се върна, но не носеше сандвичи. Вървеше забързано по твърдия пясък.
— Джак Крофорд те чака на телефона. Казах му, че ще се обадиш по-късно, но било спешно — каза тя, като разглеждаше ноктите на ръцете си. — По добре да побързаш.
Греъм пламна. Тикна края на пръта си в пясъка и затича в тръс през дюните. Оттук беше по-пряко, отколкото да заобикаля плажа, стига да не носиш нещо, което да се оплете в трънаците. Вятърът донесе тих бръмчащ звук и той внимателно огледа трънаците за гърмяща змия. После бавно огледа и ниско раслите кедри.
Видя ботуш в храсталака, долови блясък на бинокъл, зърна как се, надига облечената в защитни дрехи фигура. Погледът му срещна, жълтите очи на Франсис Долархайд и страх, премаза сърцето му.
Дулото на автоматичния пистолет бавно се насочи към него. Греъм го ритна в мига, в който от него излетя огън, бледожълт на ярката слънчева светлина: Пистолетът отлетя в трънаците. В следващия момент Греъм се оказа по гръб, нещо гореше в лявата част на гърдите му. С върховно усилие се хлъзна с главата надолу по наклона на пясъчната дюна.
Долархайд скочи след него и краката му със страшна сила се стовариха върху корема на Греъм. В ръката му проблесна нож. Не обърна никакво внимание на писъците откъм бреговата ивица. Заклещи тялото на Греъм между коленете си, вдигна ножа високо над главата си и изръмжа, когато замахна надолу. Острието се плъзна на милиметри от окото на Греъм и потъна дълбоко в бузата му.
Долархайд премести тежестта си напред и натисна с всичка сила дръжката, като се стремеше да пробие главата на Греъм.
Въдицата изсвистя в ръцете на Моли и се стовари върху лицето на Долархайд. Големите куки на блесната потънаха дълбоко в скулата му, кордата звънна и се опъна до скъсване от повторното замахване.
Той изохка, посегна към лицето си, трептящите куки на блесната се забиха и в дланта му. Ръката му остана прикована към скулата. Дръпна ножа от главата на Греъм с другата и хукна след Моли.
Греъм се претърколи, застана на колене, изправи се, затича се с изцъклени очи, задавен от собствената си кръв. Бягаше като луд, бягаше от Долархайд. После коленете му омекнаха и той се свлече в пясъка.
Моли тичаше към дюните с Уили на крачка пред себе си. Долархайд летеше подир тях, повлякъл въдицата. Тя се заплете в трънаците, дръпна болезнено разкъсаната му скула той извика и спря. Едва тогава му дойде наум да скъса кордата.