Греъм искаше да му зададе, още един въпрос, но беше късно, Следващото петминутно посещение използва Моли.
„Обичам те“, написа Греъм на бележника на Крофорд.
Тя кимна и взе ръката му.
Минута по-късно той написа: „Уили добре ли е?“ Тя кимна. „Тук?“.
Главата и се вдигна прекалено бързо от бележника. Устните и се свиха за въздушна целувка, а ръката и посочи приближаващата се сестра. Той я дръпна за палеца.
„Къде е?“, написа трескаво върху листа и два пъти го подчерта.
— В Орегон — отвърна тя.
Крофорд дойде за последен път и въпросът на Греъм вече го чакаше. „Зъбите?“
— На баба му са. Тези, които открихме в развалините, са на баба му. Полицейското управление на Сейнт Луис издирило някой си Нед Воукт. Майката на Долархайд била негова мащеха. Та този Воукт видял като дете госпожа Долархайд и за цял живот запомнил зъбите и. Точно за това ти се обаждах в оня злощастен ден, когато се натъкна на Долархайд. Бяха ми позвънили от Смитсоновия институт. Успели да получат зъбите от властите на Мисури м ги изследвали за собствено успокоение. Тогава забелязали, че горната част на ченето е направено от вулканит, а не от акрил, както ги правят сега. От трийсет и пет години насам никой в тази страна не прави протези от вулканит. Долархайд имал същото чене, направено от акрил и по негова мярка. Било съвсем ново и е умрял с него. Експертите на Смитсоновия институт определиха произхода му по жлебовете и характерните пукнатини на покритието. Китайско производство. Старото му чене било швейцарско. Имал и един ключ у себе си. Оказа се, че е от гардероб на самообслужване в Маями, в който намерихме голяма книга, нещо като дневник. Страхотни неща има вътре. Ще ти го покажа. А сега, приятел, трябва да се връщам във Вашингтон. Ще дойда пак през уикенда, стига да мога. Ще се оправиш, нали?
„Разбира се“, написа Греъм, след като задраска въпросителния знак, който беше започнал.
Крофорд си отиде и сестрата вкара доза приспивателно в системата над главата му. Стрелките на часовника скоро се размазаха пред очите му, все не успяваше да проследи хода на секундарника. Дали приспивателното няма да подейства и на чувствата, запита се той. Би могъл да задържи Моли още известно време с това лице. Поне докато го пооправят. Но има ли смисъл? За какво да я задържа? Започна да се унася и искрено се надяваше, че няма да сънува нищо.
Люшкаше се между спомени и сънища. Не беше толкова, лошо. Не сънува, че Моли си отива, не сънува и Долархайд. В съзнанието му се мяркаха неясни и полузабравени картини от Шайлоу16, прекъсвани от режеща очите светлина и съскането на апарата за кръвно налягане. Беше пролет. Греъм посети Шайлоу малко след като застреля Гарет Джейкъб Хобс.
16
Национален парк-резерват в югозападната част на щата Тенеси на мястото на кръвопролитна битка по време на Гражданската война, 1862 г. — Б. пр.