Беше мек априлски ден и той крачеше по асфалтовия път към Кървавото езеро. Брегът бе обрасъл с млада, все още светлозелена трева. Крехките стръкчета растяха и направо в бистрата вода, сякаш цялото дъно бе покрито с тях надолу и надолу…
Греъм знаеше какво се бе случило на това място през април 1862 година. Отпусна се на тревата, усети влажната земя през плата на панталона си.
Край него мина кола с туристи, нещо зад нея остана да помръдва по сивия асфалт. Греъм се вгледа и видя, че е смок. Тежкото колело бе премазало гръбнака му и той се гърчеше в безкрайни осморки в средата на пътя, показвайки ту черния си гръб, ту светлото си коремче.
Страховитото присъствие на Шайлоу го караше да потръпва, въпреки че се потеше под топлото априлско слънце.
Стана от тревата. Панталоните му бяха мокри отзад, главата му леко се въртеше.
Змията се сви на кълбо. Той се изправи над нея, хвана я за крайчеца на гладката и суха опашка, после плавно я повдигна и рязко замахна надолу. Така се плющеше с камшик. Мозъкът на влечугото шльопна в езерото и към него веднага се насочи едра платика.
Беше убеден, че Шайлоу е прокълнато място със злокобна красота, навестявано от призраци. Сега, люшкайки се между спомените и наркотичния сън, той разбра, че Шайлоу изобщо не е злокобен, а просто безразличен. Красивият Шайлоу можеше да бъде свидетел на всичко. Неговата непростима красота просто подчертава безразличието на природата, на тази Вечнозелена машина. Хубостта на Шайлоу само се подиграва на окаяните човеци. Събуди се и хвърли поглед на безчувствения часовник, мислите му продължаваха да следват разпокъсаните картини на съня.
При Вечнозелената машина не съществува милост; ние сме тези, които измислят милостта, ние я произвеждаме с жалките израстъци, които са поникнали от мозъка ни на влечуги.
Няма убийство. Ние създаваме убийството и то има значение само за нас.
Греъм ясно съзнаваше, че носи в себе си всички елементи, необходими за едно убийство. А вероятно и за проява на милост.
Разбираше твърде добре какво означава убийството и от това се чувстваше зле.
Питаше се дали в огромната съвкупност на човешкия род, в съзнанието на милионите цивилизовани същества тези порочни инстинкти, които потискаме в себе си, и тъмното познание за нашите нагони не действат като инфекционните вируси, срещу които се изправят защитните функции на човешкия организъм.
Питаше се дали старите отвратителни инстинкти са вирусът, от който се създава ваксината. Да, беше сгрешил по отношение на Шайлоу. Не Шайлоу е прокълнат, прокълнати са хората. На Шайлоу му е все едно.
И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонение на вятър.