— За тоя негов електромер ще го накисна пред ченгетата — закани се Луис. — Днес се нахвърли отгоре ми тъкмо когато започнах да обядвам под голямото дърво. Има нужда от хубав ритник в задника.
— И аз обядвах там, като бях инкасатор — рече Мийкс. — Веднъж видях мисис Лийдс… е, може би не трябва да я споменавам в такъв момент, но… един-два пъти я видях да се пече в задния двор по бански… Страхотно дупе! Жалко за хората… жалко за хубавата жена…
— Хванаха ли убиеца?
— Не.
— Защо е видял сметката на семейство Лийдс, като Парсънови са само няколко крачки по-нататък? — изрази съжаление Луис.
— Аз на моята и забраних да се мотае из двора по бански. „Глупчо, вика, кой ще ме види?“ Рекох и, че не се знае кога някой побъркан ще прескочи оградата, размахал оная си работа… Тебе ченгетата разпитваха ли те? Не те ли питаха дали си видял някого?
— Питаха ме. Разпитаха всички, които работят в квартала. Пощаджии, всички… Но през оная седмица бях оттатък, в Лаурълуд. Едва днес приключих…
— Луис надигна бирата си и подхвърли:
— Значи Парсънс ти се обади миналата седмица?
— Аха.
— Видял, че някой записва показанията на електромера му, така ли? Не би се обадил предварително, ако едва днес му е хрумнало да се заяжда с мен… Ти казваш, че не си пращал човек, аз също не съм ходил…
— Може би от телефонната компания са проверявали нещо…
— Възможно е. — Но там нямаме общи стълбове с тях.
— Мисля да се обадя на ченгетата.
— Няма да навреди — сви рамене Мийкс. — Дори ще е полезно за онзи Парсънс. Ще си глътне езика, като види, колата на ченгетата пред къщата си!
ПЕТА ГЛАВА
Привечер Греъм се върна в къщата на Лийдс. Влезе през главния вход, като се опитваше да не гледа следите, оставени от убиеца. До този момент беше проучил документите, местопрестъплението и труповете. Бе научил достатъчно за това как семейството е било застигнато от смъртта. Сега искаше да разбере как е живяло.
Значи оглед. В гаража имаше хубава лодка за водни ски, използвана, но в отлично състояние. Имаше едно комби, стикове за голф и туристически велосипед. Инструментите бяха почти нови. Играчки за възрастни мъже.
Греъм извади един стик от торбата за голф, замахна рязко като за удар. Лъхна го миризма на кожа и той се облегна на стената. Личните вещи на Чарлс Лийдс.
Тръгна из къщата и ги откриваше една по една. По стените висяха литографии с ловни сюжети, върху рафтовете бяха наредени издания от поредицата „Велики книги“. До тях — годишните справочници на университета „Сюани“ в Тенеси, книги от Алън Смит, Перелман и Макс Шулман. По-нататък — Вонегът и Ивлин Уо. Върху масата лежеше разтворена „Четвърт такт“ на Форестър.
В шкафа имаше чудесна пушка за спортна стрелба, фотоапарат „Никон“, кинокамера „Ролекс Супер-8“ и прожекционен апарат.
Греъм, който притежаваше само най-необходимите риболовни такъми, Фолксваген на старо и две каси „Монтраше“, изпита лека неприязън към всички тези мъжки играчки. А после се учуди на този факт.
Какъв е бил Лийдс? Преуспяващ адвокат, специалист по данъчни дела, футболист от отбора на „Сюани“, висок и строен мъж, който обичал да се смее. Мъж, намерил сили да стане и да се бие с прерязано гърло.
Греъм го следваше из къщата, воден от някакво странно чувство за дълг. Струваше му се, че първо трябва да научи всичко за него, а едва след това да иска разрешение да надникне и в живота на съпругата му. Знаеше, че именно тя е привлякла чудовището. Така, както безгрижно пеещото щурче привлича смъртта, носена на крилете на червеноока муха. Значи госпожа Лийдс.
На втория етаж притежаваше своя малка стаичка-дрешник. Греъм успя да стигне дотам, без да гледа към спалнята. Стаичката беше боядисана в жълто и изглеждаше съвсем недокосната, ако не се брои счупеното огледало над тоалетката. Пред гардероба имаше чифт удобни мокасини, оставени така, сякаш жената току-що ги е събула. Пеньоарът и беше небрежно метнат на закачалката, а вътрешността на дрешника издаваше лекия безпорядък, който оставя след себе си жена с не един гардероб за подреждане. В кутията от лилаво кадифе на тоалетката беше дневникът на госпожа Лийдс. Ключът беше закрепен с тиксо за капака, редом с номерче от полицейския склад за веществени доказателства. Греъм го разтвори напосоки и седна на белия въртящ се стол.
Двадесет и трети декември, вторник, къщата на мама. Децата още спят. Отначало не одобрих намерението на мама да остъкли верандата, но сега ми е много приятно да седя тук и да наблюдавам снега навън. Колко ли още Коледи ще се пълни тази къща с внуци? Надявам се, много.