Греъм стигна до заключението, че тази част от филмчето е била заснета в началото на пролетта. Децата носеха якета, а госпожа Лийдс бе доста бледа. В моргата я докараха с хубав тен и отчетливи следи от бански костюм.
Следваше серия кратки сценки — момчетата играят пинг-понг в приземието, дъщерята Сюзан опакова някакъв подарък в стаята си, съсредоточено изплезила език. Върху част от челото и се е спуснала немирна къдрица. Отмята я със свободната си ръка — точно както майка и го направи в кухнята. После Сюзан е във ваната, пълна с пухкава пяна, клекнала като малко жабче. На главата и има огромна шапка за баня. Камерата я следи от по-малка височина и доста се поклаща. Очевидно е в ръцете някой от братята и. Сцената завършва с беззвучния писък на момиченцето, извило глава към обектива. Прекомерно голямата шапка се е свлякла върху лицето му, а ръцете инстинктивно прикриват детските гърди.
Сякаш, за да не остане по-назад, Лийдс също е решил да изненада жена си в банята. Завесата пред душа мърда като преди училищно представление, после иззад нея изскача ръката на госпожа Лийдс с гъба между пръстите. Обективът потъва в сапунена пяна и край на сцената.
В края на лентата е заснета част от проповедта на Норман Винсънт Пийл, а последните кадри показват Чарлс Лийдс, заспал с отворена уста на стола, в който сега седеше Греъм.
Очите му не се отделяха от бялото петно на екрана. Изпитваше искрена симпатия към семейство Лийдс и вече съжаляваше, че е ходил в моргата. Вероятно са харесали и на психопата, който ги беше посетил. Но той явно ги е предпочитал във вида, в който сега се намираха…
В главата на Греъм се въртяха объркани мисли, чувстваше се глупав. Плува в басейна на хотела, докато му гъбясаха краката, а когато се измъкна от водата, в съзнанието му имаше само две неща — чаша ледено мартини и вкусът от устните на Моли.
Мартинито си забърка сам в пластмасова чаша, а после набра номера.
— Здравей, хубавице!
— Уил! Къде си?
— В един скапан хотел в Атланта.
— Работата върви ли?
— Не особено. Чувствам се самотен.
— И аз. — И съм споходен от похотливи щения.
— Аз също.
— Кажи ми нещо.
— Ами… Днес здравата се счепках с госпожа Хопър. Искаше да върне една рокля с огромно петно от уиски отзад. Явно беше ходила с нея на приема в Джейси.
— Ти какво и каза?
— Казах и че не продавам рокли в подобен вид.
— А тя? — Заяви, че досега не е имала проблеми със смяната на дрехи и точно затова пазарувала от нашия магазин.
— Ти?
— Отвърнах и че съм страшно разстроена, защото Уил води с мен идиотски разговори по телефона.
— Ясно.
— Уили е добре. Заравя яйца от костенурки, изровени от кучетата. Кажи ми какво правиш там.
— Чета доклади. Ям пици и хамбургери. — И мислиш, нали?
— Да.
— Мога ли да ти помогна с нещо?
— Всичко ми се изплъзва, Моли. Липсва достатъчно информация… Всъщност информация колкото щеш, но на мен не ми стига.
— Докога ще останеш в Атланта? Не те притискам да се прибираш, просто питам.
— Не знам. Поне още няколко дни. Липсваш ми.
— За ебане ли искаш да си говорим?
— Едва ли ще издържа. По-добре да не го правим.
— Какво да не правим?
— Да не говорим за ебане.
— Добре. Но няма да ти пречи, ако си мисля за това, нали?
— Никак.
— Имаме си ново куче.
— Не думай!
— Кръстоска между хрътка и пекинез. — Красота. — Има огромни ташаци.
— Остави ташаците му.
— Висят почти до земята. Трябва да ги прибира, като тича.
— Не е възможно.
— Възможно е. Откъде знаеш, че не е?
— Знам.
— Ти можеш ли да прибираш твоите?
— Идваме си на темата.
— Е, и?
— Ако искаш да знаеш, един път си ги прибрах.
— Кога беше това?
— На млади години. Трябваше много бързо да прескоча някаква ограда от бодлива тел.
— Защо?
— Носех една диня, която не бях нито садил, нито отгледал.
— Значи си бягал? От кого?
— От един познат свинар. Кучетата му се разлаяха и той изскочи от колибата си по долни гащи, размахал ловна пушка. За щастие се спъна в ластарите на боба и това ми даде малък аванс.
— Стреля ли по теб?
— Бях убеден в това. Но изстрелите вероятно са идвали от задника ми. И до днес не мога да кажа какво точно се случи.
— Справи ли се с оградата?
— И още как.
— Престъпен ум от ранна възраст.
— Нищо подобно.
— Смятам да боядисам кухнята. Какъв цвят предпочиташ? Уил! Чуваш ли?
— Да, да. Жълто. Дай да я боядисаме в жълто.