ОСМА ГЛАВА
Когато Греъм си тръгна, доктор Ханибал Лектър се опъна на койката, изгаси осветлението и няколко часа стоя неподвижен.
Известно време усещаше гънките на калъфката на възглавницата под сключените на тила ръце. Усещаше и гладката повърхност на вътрешната страна на бузите си.
Сетне дойдоха миризмите и той се остави да бъде потопен в тях. Някои бяха действителни, други въображаеми. В канала бяха сипали белина. Сперма. Някъде на етажа поднасяха чили кон карне4.
Пропита от пот военна униформа. Греъм отказа да му даде домашния си телефон. Горчив зелен дъх на срязан репей.
Лектър се надигна и седна. Греъм трябваше да е по-вежлив. Мислите му имаха топлия пиринчен мирис на електрически часовник.
Лектър примигна няколко пъти и повдигна вежди. Запали лампата и написа бележка на Чилтън, в която настояваше за телефонен разговор с адвоката си.
По закон имаше право да разговаря с адвоката си насаме и той внимаваше да не злоупотребява с това свое право. Тъй като Чилтън за нищо на света не би му позволил да отиде до телефона, носеха му апарат в килията.
Донесоха го двамата пазачи, навили дългия кабел, който водеше до щепсела над масата им. Единият носеше ключовете. Колегата му държеше нервопаралитичния спрей.
— Идете в дъното на килията, доктор Лектър. С лице към стената. Ако се обърнете или доближите решетката, преди да е щракнала ключалката, ще ви напръскам в лицето. Разбрано?
— Да, разбира се — отвърна Лектър. — Много благодаря за телефона.
За да стигне до шайбата, трябваше да се пресегне през найлоновата мрежа. От справочната служба в Чикаго получи номера на Психиатричния факултет към местния университет и директния телефон на доктор Алан Блум. Набра факултета.
— Опитвам се да се свържа с доктор Алан Блум.
— Не зная дали е тук, но ще ви свържа — отвърна телефонистката.
— Минутка, ако обичате — прекъсна я Лектър. — Неудобно ми е да си призная, но забравих името на секретарката му.
— Линда Кинг. Почакайте, моля.
— Благодаря.
Телефонът иззвъня осем пъти, преди отсреща да вдигнат слушалката.
— Канцеларията на Линда Кинг — произнесе женски глас.
— Здрасти, Линда!
— Днес е събота и Линда Кинг не е на работа.
Точно на това се беше надявал доктор Лектър.
— Може би и вие ще можете да ми помогнете — рече той. — Аз съм Боб Гриър от издателство „Блейн и Едуардс“. Доктор Блум ме беше помолил да изпратя на Уил Греъм един екземпляр от „Психиатърът и закона“, а Линда трябваше да ми даде неговия адрес и домашен телефон, но така и не ги получих.
— Аз съм само една от студентките. Тя ще е на работа в понедел…
— След пет минути ще дойде куриер от „Федерал Експрес“, а не ми се иска да безпокоя доктор Блум за подобна дреболия. Той и нареди да свърши тази работа в мое присъствие и Линда положително ще си има неприятности. Адресът е там, върху бюрото и, просто трябва да погледнете в нейния ролодекс. Ако ми помогнете, ще дойда да потанцувам на сватбата ви!
— Няма ролодекс.
— Тогава адресник.
— Да, има.
— Бъдете любезна да го отворите и няма да ви губя повече времето.
— Как беше името?
— Греъм. Уил Греъм.
— Аха, ето го. Домашен телефон 305 JL 5–7002.
— Трябва ми и адреса.
— Няма записан адрес.
— А какво?
— Федерално бюро за разследване, ъгъла на Десета улица и Пенсилвания авеню, Вашингтон. Има и пощенска кутия… Номер 3680 в Маратън, Флорида.
— Прекрасно, вие сте ангел. Много ви благодаря!
— Моля.
Доктор Лектър се почувства далеч по-добре. Някой път може да изненада Греъм с неочаквано телефонно обаждане, а ако не е в състояние да се държи вежливо, би могъл да поръча от някоя фирма за доставка на болнично оборудване да му изпрати по пощата торбичка за колостомия5, та да му напомня за миналото.
ДЕВЕТА ГЛАВА
На хиляда и сто километра югозападно от психиатричната клиника на доктор Чилтън в Балтимор Франсис Долархайд очакваше своя хамбургер в кафенето на лабораторията за проявяване на филми „Гейтуей“ в Сейнт Луи, щата Мисури. Над предястията върху отопляемата маса се виеше пара. Седеше до касовия апарат и отпиваше кафе от картонена чаша.
В заведението влезе млада червенокоса жена в бяла престилка и се спря пред автомата за шоколадови десерти. Хвърли поглед към гърба на Франсис Долархайд и сви устни. Накрая се престраши, приближи се до него и попита:
— Господин Д.?
Долархайд се обърна. На носа му както винаги бяха кацнали очилата с червени стъкла, които сваляше само в тъмната стаичка. Жената не отместваше поглед от мястото, където очилата опираха в носа.
4
Лютиво мексиканско ястие от черен боб, доматен сос и кайма, много популярно и в САЩ. — Б. пр.
5
Изкуствен анален отвор, създаден по оперативен път, обикновено пробит в долната част на стомаха. Изтичащите изпражнения се събират в специална торбичка. — Б. пр.