Уверил се, че е сам, Долархайд се качи на втория етаж, взе душ и си изми косата. После облече кимоно от синтетична материя, която галеше кожата му като истинска коприна, и се отпусна на тясното си легло в стаичката, в която живееше от детинство. Сешоарът на баба му имаше пластмасов удължител и стойка. Включи го и се задълбочи в новия брой на модно списание. Омразата и жестокостта, лъхащи от повечето снимки, бяха направо учудващи.
Усети, че се възбужда. Пресегна се и извъртя металния абажур на нощната си лампа така, че светлината да падне върху гравюрата над долния край на леглото. Беше репродукция от картината на Уилям Блейк6 „Великият Червен дракон и жената в слънчеви одежди“.
Бе запленен от нея още от мига, в който я зърна. Никога не беше виждал нещо толкова близко до най-съкровените му чувства. Беше убеден, че Блейк е съумял да надникне през ухото право в главата му и именно там е открил Червения дракон за своята картина. Седмици след това Долархайд имаше усещането, че мислите му изтичат през ушите и смътно проблясвате мрака на лабораторията. Започна сериозно да се тревожи да не повредят оставените за проявяване филмчета. Натъпка ушите си с памук, после го смени със стъклена вата за изолация, опасявайки се, че памукът може да пламне. Ушите му се разкървавиха. Най-накрая намери разрешението — изряза от калъфката на дъска за гладене малки кръгчета азбестов плат, направи ги на топчета и ги натика дълбоко в ушите си. От дълго време не бе притежавал нищо освен Червения дракон. Но нещата вече се промениха. Усети началото на ерекция.
Искаше да извърши ритуала бавно и търпеливо, но изведнъж усети, че не може да чака.
Слезе в гостната на първия етаж и дръпна тежките завеси на прозорците. Разпъна платното на екрана и нагласи прожекционния апарат. Преди години, въпреки протестите на баба му, дядото домъкна в гостната удобно кожено кресло, което можеше да става на легло. Долархайд беше доволен, че го има. Беше тъй удобно. Метна хавлията си върху страничната облегалка на креслото и изключи осветлението.
Отпуснат лениво в тъмната стая, той можеше да е навсякъде. На мястото на полилея бе монтирал великолепен апарат за светлинни ефекти, който бавно се завъртя. Причудливи цветни петна заподскачаха по стените и пода, по собствената му кожа. Би могъл да си представи, че лежи в кабината на космически кораб, който се устремява към неизвестното; че е в прозрачен апарат, непознат на човечеството, сам сред звездите. Затвори очи и усети как по тялото му безшумно се движат разноцветни петна. Отвори ги и изпита чувството, че това не са петна, а светлините на далечни градове — под него, над него, навсякъде. Горе и долу бяха понятия, които вече не съществуваха. Апаратът за светлинни ефекти загря и увеличи скоростта си. Цветните петна го обляха като планински поток, прелитаха под странни ъгли над мебелите, стичаха се като метеоритен дъжд по стените. Би могъл да бъде комета, носеща се към мъглявината Рак. Но едно място в стаята бе напълно защитено от потоците светлина — това беше екранът, предпазен от специално нагласен до апарата картон.
Някога ще запали цигара и ще пуши, за да усили ефекта. Но сега нямаше нужда от стимулатори.
Пръстът му включи прожекционния апарат. Върху екрана проблесна бял правоъгълник, почти веднага сменен от първите кадри — сивкави и надраскани. На тяхно място се появи сив шотландски териер, който наостри уши и изтича към кухненската врата. Късата му опашка възбудено се въртеше. В следващия кадър същото куче препускаше към ъгъла, поглеждайки встрани, без да намалява скоростта си. После в кухнята се появи госпожа Лийдс, натоварена с покупки. Засмя се и докосна косата си. След нея вървяха децата.
Следваше преход към слабо осветената спалня на Долархайд на горния етаж. Той е гол пред репродукцията на „Великия Червен дракон и жената в слънчеви одежди“. На очите си има „бойни очила“ — пластмасови с каишка за през главата, каквито използват хокеистите. Засилва ерекцията си с ритмични движения на ръката.
Пристъпва елегантно към камерата и кадърът се разфокусира. Ръката му се протяга да нагласи фокуса, лицето му изпълва целия кадър. Камерата леко потрепва, образът се избистря и на екрана е само устата му в едър план. Обезобразената горна устна се изтегля нагоре, езикът се показва между зъбите, едното му око е още в кадър. Устата изпълва целия екран, потрепващите устни се дръпват и разкриват неравни зъби… Следва мрак, тъй като устата му налапва обектива. Следващото изпълнение е далеч по-сложно.
6
Уилям Блейк. — английски поет и художник (1757–1827), който се смятал за пророк на революционното мислене и отрицател на християнския морал, създал своя собствена митология и сложна система от символи. — Б. пр.