Танцуващата неяснота на произволно насочената светлина постепенно придобива очертанията на легло. В него се мята Чарлс Лийдс. Жена му се надига, прикрива очи с ръка, поглежда към мъжа си и се опитва да стане, но краката и се заплитат в чаршафите. Камерата подскача към тавана, през екрана за миг пробягва част от корниза. После изображението се успокоява. Госпожа Лийдс е пак в леглото, а върху нощницата и бавно се разстила тъмно петно. Очите на Лийдс са изцъклени безумно, а ръцете му са вкопчени около шията. В продължение на няколко кадъра екранът остава черен, после следва прещракването на лепенките по лентата.
Сега камерата е стабилна, нагласена на триножник. Всички вече са мъртви. Мъртви и подредени. Двете деца са облегнати на стената с лица към леглото, третото е в ъгъла, обърнато към камерата. Съпрузите са в брачното ложе, наметнати със завивките. Господин Лийдс е леко надигнат, главата му опира в таблата на кревата, чаршаф прикрива въжето около гърдите му, главата е леко клюмнала встрани.
Долархайд се появява отляво. Пристъпва със стилизирани движения на балийски танцьор. Гол и опръскай с кръв, той носи само очила и ръкавици. Гримасничи и весело подскача сред мъртъвците. Отива в далечния край на спалнята, рязко отмята завивката от тялото на госпожа Лийдс и задържа победоносно позата, сякаш току-що е изпълнил Вероника7.
Вперил поглед в екрана, Долархайд се покри с едри капки пот. Дебелият му език току изскачаше навън, белегът върху горната му устна заблестя от влага. Когато кулминацията на оргазма наближи, той тихо застена.
Дори в мига на върховното удоволствие със съжаление забеляза, че в следващите кадри е изгубил грациозността и елегантността на движенията си и се съвокуплява като грухтящ глиган, безгрижно оголил задник срещу камерата. Липсваха драматичните паузи, нямаше усет към ритъма и плавното усилване на възбудата. Просто е обзет от животински нагон. И все пак беше чудесно. Също и гледането на филмчето, макар не тъй пълноценно като самия акт.
Установи два основни недостатъка във филма — не бе показана смъртта на съпрузите Лийдс и собственото му изпълнение търпи критика в края. Личеше си, че се е отклонил от ценностната система. Червения дракон не би постъпил по този начин.
Е, предстоеше му да заснеме още много филми и с натрупването на опит сигурно щеше да постигне необходимата естетическа дистанция дори в най-интимните моменти.
Необходимо е търпение. Това е призванието на живота му, монументалната дейност, която ще го направи безсмъртен.
Скоро ще се наложи да се заеме с подготовката на новия сценарий, да подбере актьорския състав. Вече бе проявил няколко празнични филма, заснети на семейни тържества по случай Четвърти юли. Краят на лятото е най-натовареното време за фотолабораториите, буквално засипани с филмчета от ваканцията. Другият пиков момент е периодът около Деня на благодарността. Всеки ден безброй семейства му изпращаха по пощата своите кандидатури.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Самолетът от Вашингтон за Бърмингам беше полупразен. Греъм се настани до прозореца, а мястото до него остана свободно. Отказа на стюардесата престоялия сандвич и разтвори върху масичката за хранене папката с досието на семейство Джейкъби. Най-отгоре имаше списък на общите за двете семейства характеристики.
И двете съпружески двойки бяха над трийсетте, и двете имаха по три деца — две момчета и едно момиче. Едуард Джейкъби имаше и още един син от предишен брак, който по време на убийството бил в колежа си.
И двамата родители бяха с висше образование, живееха в двуетажни къщи в добри квартали. Госпожа Джейкъби и госпожа Лийдс бяха безспорно привлекателни жени. Семействата използвали кредитни карти на една и съща компания, били абонирани за почти едни и същи печатни издания. Сходствата свършваха дотук.
Чарлс Лийдс бил адвокат, специализиран в данъчното право, докато Едуард Джейкъби бил инженер металург. Семейството на Лийдс беше живяло в Атланта и никъде другаде, докато Джейкъби се бяха преместили в Бърмингам от Детройт едва преди три месеца. Лийдс били презвитерианци, а Джейкъби — католици.
В съзнанието на Греъм, подобно на капки от повреден кран, натрапчиво чукаше една-единствена думичка — „произволно“. „Произволен избор на жертвите“, „липса на ясни мотиви“ — това бяха използваните в печата термини, тях процеждаха с безсилен гняв и полицаите от отделите за разследване на тежки престъпления. Въпреки това прилагателното „произволно“ някак не се връзваше напълно. Греъм отлично знаеше, че масовите и серийните убийци рядко подбират произволно своите жертви.
7
Класическо движение в испанското бикоборство, при което плащът на бикобореца се завърта бавно пред лицето на атакуващия бик. По името на света Вероника, която според средновековна легенда дала на Исус Христос забрадката си, за да избърше лицето си на път за Голготата. След като и върнал кърпата, се оказало, че на нея е отпечатано лицето на Христос. — Б. пр.