— Как смееш да ме съдиш?
Той потърка ухото си.
— Разбра ме погрешно, не съм искал да те съдя. Искаше да те целуна. Видях го в очите ти.
В миналото тази фраза му беше вършила работа. В този случай чувстваше, че е вярна… въпреки острата болка в ухото. Тя стисна устни — пълни и изключително прелестни.
— Всички сме грешни, месир. Всеки ден се боря с тялото си. Това не ви дава права върху него.
В ъгълчетата на устните ѝ той долови потайна усмивка. Всъщност изобщо не беше усмивка, а нещо…
Тя се обърна и тръгна по коридора, оставяйки го сам, а той слезе по стълбите, като търкаше ухото си и се чудеше на каква част от… разговора им са станали свидетели хората му. Репутацията отнемаше месеци, за да се утвърди и можеше да бъде изгубена за секунди, а неговата бе твърде отскоро, за да устои на загубата на уважението им. Той обаче прецени, че сивото небе и ъгълът на прозорците са го предпазили.
— Много сте бърз — възхитено каза Майкъл, щом капитанът се появи. Той внимаваше да не направи нещо гнусно, например да се загащи, защото дори да я беше обладал до стената на метоха, пак щеше да се приведе в идеален вид, преди да излезе.
„Защо не го направих? — запита се той. — Тя имаше желание.“
„Хареса ме.“
„Удари ме много силно.“
— Отне ми колкото ми отне — усмихна се той на Майкъл и докато говореше, тежката обкована врата се отвори и отвътре го повика една възрастна монахиня.
— Самият дявол ви пази — измърмори Хюго, а капитанът поклати глава.
— И дяволът не дава пет пари — отвърна той и отиде да говори с игуменката.
Още щом пресече прага, разбра, че тя е решила да ги наеме. Ако се беше отказала, нямаше да го повика отново, по-скоро щеше да нареди да ги убият в двора. Само дето всичките ѝ войници накуп не биха могли да се справят и с осмина им, а тя го знаеше. Ако разполагаше с осем силни мъже, никога нямаше да прати да повикат него. Беше като евклидова геометрия и капитанът не можеше да разбере защо другите не успяват да видят всички ъгли.
Той потърка удареното си ухо, поклони се дълбоко на игуменката и се насили да се усмихне, а тя кимна.
— Налага се да ви наема, каквито и да сте — каза тя. — Ще трябва да използвам дългата лъжица. Какви са тарифите ви?
Той кимна.
— Може ли да седна?
Когато тя протегна ръка със сравнителна благосклонност, капитанът взе роговата чаша, очевидно приготвена за него.
— Пия за очите ви, ma belle6.
Тя задържа погледа му и се усмихна.
— Ласкател.
— Да — каза той, отпи от виното и продължи да я гледа над ръба на чашата, като истински ухажор. — Да, но не.
— Красотата ми отдавна си отиде заедно с годините — каза тя.
— Тялото ви я помни толкова добре, че още я виждам — каза той. Игуменката кимна.
— Красив комплимент — призна тя, а после се разсмя. — Кой ви шамароса по ухото?
Той се вдърви.
— Това е стара…
— Глупости! Обучавам деца и мога да разпозная следите от шамар по ухото. — Тя присви очи. — Била е монахиня.
— Не клюкарствам за такива неща — каза той.
— Не сте толкова лош, колкото искате да се изкарате, месир — отвърна тя и двамата няколко секунди се взираха един в друг.
— Шестнадесет двойни леопарда месечно на свита. В момента имам тридесет и една — можете сама да ги повикате и да ги преброите. Всяка свита се състои от поне един рицар, оръженосеца му и един паж, обикновено и двойка стрелци. Всички на коне, които трябва да се хранят. Двойно за маршалите ми. Четиридесет лири на месец за капралите — общо са трима — и сто за мен. Месечно. — Той лениво се усмихна. — Хората ми са много дисциплинирани. И си струват всеки фардинг.
— Ами ако убиете звяра още тази вечер? — попита тя.
— Тогава ще ви излезе много изгодно, господарке. Надници само за един месец.
Той отпи от виното си.
— Как отброявате месеците?
— А! Дори по улиците на Харндън не съм срещал по-бърза мисъл от вашата, милейди. Меря ги по лунния календар. — Той се усмихна. — Следващият започва само след две седмици. Веселият май.
— Йесу, владетелю на небесата, спасителю на хората, никак не сте евтини — поклати глава тя.
— Хората ми са много, много опитни. Дълги години работихме на континента, а сега се връщаме в Алба, където сме ви необходими. Нуждаехте се от нас още преди година. Може да съм суров човек, лейди, но нека се съгласим, че не бива и други да умират като сестра Хавизия. Нали така?