На пазара имаше близо петстотин души и на всеки час прииждаха още. Един от ратаите в хана дотъркаля две малки бурета едно по едно, постави две дъски върху тях и започна да продава сайдер и бира. Настани се под стария дъб в самия център на пазара, на един хвърлей от мечкаря.
Мъжете започнаха да се наливат. Един каруцар доведе дъщеричката си да види мечката — женска, с две малки. Бяха прекрасни, с жълта козина със златисти връхчета, но майка им миришеше на гнойни рани и тор. Погледът ѝ беше див и когато момиченцето докосна едното мече, страховитият звяр разтвори челюстите си и малката се вторачи в зловещите му извити зъби. Нарастващата тълпа замръзна и хората се поотдръпнаха.
Мечката вдигна лапа и опъна веригите… но момиченцето остана на мястото си.
— Бедната мечка — каза то на баща си. Лапата почти я докосваше, но болката от шиповете по оковите надви гнева на огромното животно. То се отпусна на четири крака и отново седна, придобило почти човешки вид в отчаянието си.
— Шшт! — каза бащата. — Тихо, дъще. Това е дете на Дивото, слуга на врага.
В интерес на истината, не звучеше особено убеден.
— Мечетата са прекрасни — каза дъщерята и приклекна. Бяха ги вързали с въжета, но нищо повече.
Един свещеник — много светски облечен, целият в скъпо синьо кадифе, въоръжен с великолепен тежък кинжал — се наведе, пъхна юмрук под муцунката на едно от малките и то го захапа. Вместо да отдръпне ръка, той се обърна към момиченцето.
— Дивото често е красиво, дъще. Тази красота обаче е примка, с която Сатаната лови непредпазливите. Погледни го. Погледни го!
Мечето опъваше въжето си, за да го ухапе отново. Свещеникът без усилие се изправи на крака и го срита, а после се обърна към мечкаря.
— Да показваш създание от Дивото за пари много прилича на ерес — каза той.
— Имам разрешително от епископа на Лорика! — сопна се мъжът.
— Епископът на Лорика би дал разрешително за бардак на Сатаната — отвърна свещеникът и сложи ръка върху кинжала на колана си.
Каруцарят хвана дъщеря си, но тя се отскубна от ръцете му.
— Татко, мечката я боли!
— Да — каза той. Беше разсъдлив човек, но не сваляше очи от свещеника, както и той — от него.
— Редно ли е да ловим други живи същества? — попита малката. — Господ не е ли създал и Дивото, също както е създал нас?
Устните на свещеника се разтегнаха и усмивката му беше ужасна като мечите зъби.
— Много интересни хрумвания има дъщеря ти — каза той. — Откъде ли ги е чула?
— Не искам неприятности — каза каруцарят. — Тя е дете.
Свещеникът се доближи, но мечкарят, който искаше да се възползва от кавгата, започна да вика. Тълпата беше доста голяма, поне стотина души и постоянно идваха още. Сред хората имаше и шестима от войниците на графа, които флиртуваха с младите момичета, а разкопчаните им жупони7 се развяваха. Те нетърпеливо излязоха напред с надеждата, че ще се лее кръв, а каруцарят дръпна дъщеря си и им позволи да застанат между него и свещеника.
Мечкарят ритна мечката и дръпна веригата ѝ, а едно от момчетата засвири скоклива мелодия на тенекиената си свирка. Тълпата започна да напява „Танцувай! Танцувай! Танцувай, мецо, танцувай!“, но тя не помръдна. Само седеше, а когато веригите ѝ причиняваха болка, с рев вдигаше глава към небето, отказвайки да се подчини. Зяпачите се отдръпнаха с разочаровано мърморене — всички с изключение на свещеника. Един от войниците поклати глава.
— Ама че глупост — каза той. — Да насъскаме няколко кучета.
Идеята много се хареса на другарите му, но мечкарят изобщо не беше очарован.
— Мечката си е моя — настоя той.
— Покажи си разрешителното за панаира — каза сержантът. — Дай го веднага тук!
Мъжът сведе очи към земята и замълча въпреки внушителните си размери.
— Ам’че нямам.
— Значи мога да ти взема мечката, приятел. — Сержантът се усмихна. — Не съм жесток човек — каза той с тон, който подсказваше, че това е лъжа. — Ще пуснем няколко кучета срещу нея, така е честно. Ти ще прибереш парите — предлагам да залагаме.
— Това е златна мечка — каза мечкарят, който започваше да пребледнява, чак до върха на червения си пиянски нос. — Златна мечка!
— Ще рече, че си дал няколко сребърника да ѝ позлатят козината — каза друг войник. — За да залъжеш тълпата.
Мечкарят повдигна рамене.
— Доведете кучетата — каза той. Оказа се, че много от мъжете на пазара водят кучета, които отдавна са искали да насъскат срещу мечка. Каруцарят отстъпи още една крачка, но свещеникът сграбчи ръката му.