Выбрать главу

Той коленичи за миг и се помоли. В края на краищата беше не само рицар, но и свещеник. После бавно се изправи и се върна при оръженосеца си, а шпорите му се закачаха по дрехите на мъртъвците.

— Какво… какво е станало? — попита момчето. Лицето му беше позеленяло.

— Не знам — отвърна рицарят, свали шлема си и му го подаде. После се върна на осеяната със смърт поляна и бързо преброи телата, като се стараеше да не диша дълбоко. Кучетата бяха събрани накуп. Той извади меча си — лъскаво като огледало стоманено острие, дълго метър и двадесет — и го използва вместо лост, за да преобърне трупа на един мъж с крака като дънери и ръце като свински бутове, който лежеше върху купчината. Коленичи, свали ръкавицата си, взе от земята нещо, което приличаше на снопче вълна и шумно издиша. После вдигна меча си, помоли Господ за помощ, призова златистата божествена сила и направи малко заклинание.

— Глупаци — гласно изрече той.

Заклинанието му показа къде е умрял свещеникът. Откри главата му, но не я премести. Намери и кинжала и му направи фантазъм.

— Арогантен идиот — каза рицарят на главата. Отмести трупа на каруцаря от тялото на дъщеря му, обърна се, повърна, а после коленичи, помоли се и зарида. Накрая се изправи със залитане и се върна при оръженосеца си, който го чакаше с изкривено от тревога лице.

— Златна мечка — каза той.

— Всеблаги Йесу! — възкликна оръженосецът. — Тук? На триста левги от Стената?

— Не богохулствай, млади човече. Заловили са я и са я докарали в града. Насъскали са кучета срещу нея. Имала е малки и са им хвърлили едното.

Той повдигна рамене, а оръженосецът се прекръсти.

— Искам да яздиш до Харндън и да съобщиш на краля — каза рицарят. — Аз ще проследя мечката.

Оръженосецът кимна.

— Ще стигна в града до смрачаване, господарю.

— Знам. А сега върви. Било е просто една мечка и те сами са я довели. Ще успокоя тези глупаци, макар че би трябвало да ги оставя да се гърчат в паника. Кажи на краля, че епископът на Джарси е останал с един викарий по-малко, безглавият му труп е тук. Познавам го и подозирам, че вината за станалото е била негова. Най-любезните слова, които съм в състояние да изрека са, че си е получил заслуженото.

Оръженосецът пребледня.

— Моля ви, милорд, сега вие богохулствате.

Сер Марк се изплю. Все още усещаше вкус на бълвоч. Извади манерка с вино от кожените дисаги зад седлото си и изпи една трета от него.

— Откога си мой оръженосец? — попита той, а младежът се усмихна.

— От две години, милорд.

— Колко пъти сме се изправяли заедно срещу Дивото?

Момчето вдигна вежди.

— Поне дузина.

— Колко пъти Дивото е нападало хората само от злост и лошотия? — попита рицарят. — Ако набодеш гнездо на стършели с вила и те те нажилят, това прави ли ги зли?

Оръженосецът въздъхна.

— Не това ни учат в училище — каза той, а рицарят отново отпи от манерката. Ръцете му вече не трепереха толкова.

— Мечката е майка, останало ѝ е едно мече. Има следи — ще ги последвам.

— Ще последвате златна мечка? — възкликна оръженосецът. — Сам?

— Не съм казал, че ще се бия с нея, момче. Ще я последвам. Съобщи го на краля. — Рицарят скочи в седлото със сръчността на акробат — една от многото причини за обожанието в очите на оръженосеца. — Ако имам време и сила, ще пратя фантазъм в комендантството. А сега тръгвай.

— Да, господарю.

Оръженосецът обърна коня си и веднага препусна в галоп, точно както го бяха учили в ордена. Сер Марк се наведе към следите от високата си бойна кобила, а после сложи ръка на шията ѝ.

— Недей бърза, Бес — каза ѝ той.

Лесно напредваше по следата — златната мечка се беше отправила към най-близката гора, както би постъпило всяко същество от Дивото. Не си направи труда да следва дирите ѝ педантично, просто им хвърляше по един поглед от време на време. Беше му твърде топло с доспехите, но тревогата го завари в тренировъчния двор, в пълно снаряжение.

Виното пееше във вените му, искаше му се да изпие и останалото. Мъртвото дете… останките от убитото мече… Когато учеше катехизиса и самият той служеше като оръженосец, господарят му винаги казваше: „Войната убива първо невинните.“

Там, където стърнището преминаваше в кълбо плевели, се виждаше дупката, която мечката бе отворила в живия плет. Той се доближи. Не носеше копие, а то е най-доброто оръжие, ако смяташ да се изправиш срещу мечка. Изтегли бойния си меч, но не подкара Бес през дупката в храстите. Вместо това продължи край тях, внимателно влезе в нивата през портата и продължи край плета в лек галоп.