— Аз ще се върна! — извика той, а другите младежи се стреснаха от избухването му и го избутаха навън.
— Може би — измърка кралицата и се усмихна. Приличаше на котка с парченце миша опашка между зъбите. Придворните дами познаваха тази усмивка. Те замълчаха, а най-мъдрите сред тях наведоха глави в знак на искрено или добре изиграно разкаяние, но тя не се подлъга.
— Мери — внимателно попита кралицата, — допусна ли Коравата ръка в леглото си?
Мери, която понякога наричаха Коравото сърце, отвърна:
— Да, милейди.
Кралицата кимна.
— Достоен ли беше той за това? — попита тя. — Бъди честна.
Мери прехапа устна.
— Не и днес, милейди.
— А може би никога, а? Чуйте ме всички — каза тя и наклони глава към придворните дами. — Емота, ти си най-новата сред нас. Как разбираш, че един рицар е достоен да ти бъде любовник?
Четиринадесетгодишната Емота все още не беше пораснала достатъчно, за да се нарече жена. Лицето ѝ беше тясно, без да е мършаво, а в очите ѝ грееше бистра интелигентност. Не представляваше нищо в сравнение с кралицата и все пак Дезидерата трябваше да признае, че в тази девойка има нещо. В този случай обаче съобразителността ѝ я напусна, тя се изчерви и не продума.
Кралицата, която винаги беше нежна със смутените и обърканите, ѝ се усмихна.
— Слушай, мила моя — тихо каза тя. — Обичай само онези, които заслужават любовта ти. Онези, които обичат и себе си, и всички, които ги заобикалят. Обичай най-добрите — най-добрите воини, най-личните рицари, най-талантливите музиканти, най-умелите шахматисти. Не обичай мъжа заради онова, което притежава, а заради онова, което върши.
Тя се усмихна на всички, а после подскочи.
— Бременна ли си, Мери?
Мери поклати глава.
— Това не му позволих, милейди.
Кралицата взе ръката ѝ в своята.
— Браво. Дами, помнете — ние награждаваме с любовта си онези, които ни заслужават, а телата ни са дори по-ценна награда от нея, особено за младите. — Тя погледна всяка от жените. — Кой не жадува за силна и все пак нежна прегръдка? За гладка като коприна кожа и железни мускули? Забременеете ли обаче — добави тя и срещна погледа на Мери, — със сигурност ще ви нарекат „курва“. А и може да умрете, докато носите копелето, или още по-лошо — да живеете бедно, за да го отгледате, докато той трупа слава. — Тя погледна към прозореца. — Ако преди това не ви затворят в манастир.
Емота вдигна глава.
— Ами любовта? — попита тя.
— Нека любовта ти е награда, а не дивашка емоция — отвърна кралицата. — Всяко разгонено животно я усеща, но ние тук се интересуваме единствено от най-доброто… каквато похотта не е. Разбираш ли?
Момичето внимателно преглътна.
— Мисля, че да — отвърна то. — Но тогава… защо да лягаме с когото и да било?
Кралицата се изсмя.
— Артемидо, слез на земята! Защото те се изправят срещу ужаса от любов към нас, момиче! Да не мислиш, че е лесно да потеглиш към Дивото? Да спиш, да ядеш, да живееш с Дивото? Да се бориш с него и да го убиваш? — Кралицата се наведе напред, а носът ѝ почти докосна острия връх на този на Емота. — Да не мислиш, че го правят за общото благо, мила моя? Възрастните и умните — може би, те воюват заради всички нас, защото знаят каква е алтернативата. — Тя тръсна глава. — Младите обаче се изправят срещу врага само заради едно — за да заслужат теб, скъпа моя. Именно ти ги контролираш. Допуснеш ли някой рицар в скута си, го награждаваш за куража му, за силата му. За това, че е достоен. Трябва да си сигурна, че го е заслужил. Разбра ли сега?
Емота с обожание се взря в очите на кралицата.
— Разбрах.
— Отдавна, в Стари времена, Древните попитали: „Кой ще пази пазителите?“ Ние, дами. Ние избираме най-добрите сред тях и може да решим да накажем най-лошите. Коравата ръка не беше достоен и кралят разбра това. Ние обаче трябваше да го разкрием първи, не е ли така? Никоя от вас ли не заподозря, че е просто самохвалко? Никоя ли не се зачуди къде е силата му, щом нито я показва, нито я изпитва?
Мери избухна в сълзи.
— Възразявам, мадам.
Кралицата деликатно я прегърна.
— Ще се смиля. Добър воин беше — нека го докаже на краля. Нека докаже, че те заслужава.
Мери направи реверанс, кралицата кимна и се изправи.
— Отивам да се погрижа за краля. Помислете за това, то е наш дълг. Любовта — вашата любов — не е какво да е, а най-славната корона, достъпна единствено за най-добрите и не би трябвало да се печели лесно. Помислете за това.