Поглежда я над рамките на очилата и Аника не успява да сдържи усмивката си.
— За мъртви не бива да се говори лошо — продължава мъжът, докато пръстите му валсуват по клавиатурата, — ама малко откровеност няма да му навреди.
Примигва насреща й.
— Смъртта му, изглежда, се е отразила зле на всички тук — опипва предпазливо почвата Аника.
Ханс Блумберг въздъхва.
— Той бе звездата сред репортерите, бижуто на шефския екип, най-ненавиждана фигура в гилдията, нали ме разбирате? Свърши някоя работа и право в дежурната: „Сложете снимката ми под заглавието, защото от тази вечер ставам безсмъртен!“
Аника избухва в смях. Тя вече познава един, които отговаря точно на описанието. Все едно и говорят за Карл Венергрен.
— Е, млада госпожице, какво точно ви трябва?
— Поредицата му за тероризма и най-вече материала за F 21, които е излязъл в петък.
Архиварят вдига поглед, а в очите му блещукат пламъчета.
— Така. Значи хубаво момиче като вас се интересува от опасни неща?
— Скъпи ми чичо Блумберг — отвръща Аника, — женена съм с две деца.
— Да де — мърмори той. — Тия феминистки… Изрезки или разпечатки?
— Копия, ако не ви затруднява прекалено — отговаря Аника.
Мъжът простенва и става отново.
— Тая история с компютрите — започва той, — уж всичко трябваше да става по-лесно, ама ядец. Двойна работа, това е то, компютърът.
Потъва сред шкафовете и мърмори „Т… Т… тероризъм…“, като дърпа чекмеджета, пуфти и мрънка.
— Ето — заявява триумфално Ханс след малко, стиснал в ръка кафяв плик. — Тероризъм ала Екланд. Можете да седнете ей там. Тук съм до шест часа.
Аника взема плика и го отваря с потни пръсти, докато върви към посоченото и бюро. Изрезките определено са за предпочитане пред компютърните разпечатки. На екрана всички заглавия са с еднакъв размер, всички статии също, а снимките са еднакво малки. Върху истинската страница статията има възможност да диша и живее под някое крещящо или хитроумно заглавие: дори само графичното оформление може да й подскаже куп неща за намеренията на редакторите, посланията, които са искали да отправят. Броят на илюстрациите, тяхното качество и разположение говорят още повече: от каква важност се смята, че е съответният материал сам по себе си, но също и какво е неговото значение или това на съответната снимка в контекста на общия информационен поток за деня. Резултатите от творческите усилия на цял редакторски колектив се заличават от раз, попаднат ли веднъж в електронния архив.
Но тук я чакат сериозни неща, които трябва да проучи.
Изрезките са подредени по дати на излизане, като най-старата е първа. Статията е публикувана в края на април и предлага пикантни подробности около шведския тероризъм, включително информация за изобретателя, д-р Мартин Екенберг от Тьоребуда, който всъщност има едно-едничко успешно изобретение: писмото бомба. Вниманието й привличат няколко фрази, които сама е използвала в статии на същата тема преди няколко седмици. Отбелязва с равнодушие, че явно Екланд си е позволявал работата на колеги да го вдъхновява по твърде непосредствен начин.
Прелиства купчината изрезки. В по-голямата си част са стар баласт, но има и нови за нея подробности. Изчита с голям интерес материалите, посветени на шумотевицата около островите край Норботен през пролетта на 1987 година, когато военните издирват дни наред подводници и отряди на специалните руски части, дебаркирали по скалистите брегове. Упорита мълва, с петнайсетгодишна давност, продължава да твърди, че руски водолаз е бил прострелян в крака от шведски офицер. Кучето на офицера хваща следа и се разлайва, а офицерът се втурва в храсталаците, където след това откриват кървава следа, водеща към морето. Бени Екланд проявява много по-голямо старание в преразказване на слуховете по интригуващ начин, отколкото в издирване на истината около събитията. Включено е кратко изявление на военното командване в Буден, в което се казва, че атмосферата в края на осемдесетте е съвършено различна от днешната, че всекиму се случва да направи погрешна преценка, включително на шведските военни, и че никога не било установявано с положителност нарушаване на северната акватория от чужда подводница.
Най-отдолу в купчината се намира интересуващата я статия и тя наистина съдържа съвършено нова за нея информация.