— Ние сме от Йостерботен, имението Весе. Вие от Карл-Юхан ли произлизате?
— Не — заявява Аника. — От София-Катарина.
Внезапно й се отщява да слуша гласа на София Тра-ла-ла, шибаната Гренборг. Затваря насред изречението.
Седи смълчана и чака пулсът й да се успокои. Положила длан върху входната врата на София Гренборг, тя постепенно всмуква тази жена в кръвообращението си.
Затваря очи и се съсредоточава върху студеното стълбище, чува нейния глас, съзира я, удобно настанена, да се занимава с уютната си работа в уютната Федерация, така влюбена в статиите на Светът на областните управи. Една толкова хладнокръвна и обиграна жена — добре че точно такава е избрал съпругът й за целувка пред универсалния магазин, — жена, която е всичко онова, което тя самата не ще бъде никога.
Тръгва си от сградата, без да погледне назад.
37
Събужда го крайчецът на розовата пухена завивка, който го гъделичка по носа. Изпръхтява и простенва, когато болката в стомаха стига до мозъка му. Дървените панели от тавана се люлеят бавно насам-натам и той отмества поглед към облицованите с дъски стени, ужасен от противния си дъх. Миризмата го обсебва изцяло.
La mort est dans cette ville13, казва си той, докато се бори за въздух.
Не съзира лицето на доктора над себе си, както в деня на пробуждане от упойката, няма ги стиснатите челюсти и неуловимия поглед на приятеля. Предупредили са го за последиците и алтернативите, така че разбира начаса.
Не подлежи на операция, нито на лечение. Три до шест месеца след деня на диагнозата. Оставащото му време ще бъде изпълнено от силни болки, гадене и проблеми с храносмилането, загуба на тегло и мъчителни пристъпи на повръщане, резки понижения на кръвното, силна умора. Срещу всичко това: лекарства против гадене, болкоуспокояващи и хранителни добавки.
Ясно му е, че ще повехне постепенно, почти ще изгние. Миризмата ще става все по-натрапчива, а неговият приятел, докторът, му казва да не прави опити за туширането й с козметични средства — няма да помогнат.
Оглежда стаята, кухненския бокс в единия ъгъл, облицованите в дърво стени, многоцветните черги върху балатума, опитва се да открие нещо, което не е в движение. Спира поглед върху прозореца. През процепа между дебелите завеси съзира синевата на деня. Студена и свежа. Постепенно светът престава да се люлее, а той започва да диша по-леко, плъзва се в подобната на сън своя действителност, в която всякакви ограничения постепенно се размиват.
„Аз съм от Ветроходния клуб Бойен. Бих желал да запазя зала за седем вечерта във вторник“, чува той собствения си глас, ведно с някакво особено ехо. Застанал е пред библиотекарката на Намнльосагатан, разтворил огромни томове върху бюрото пред себе си. Ясно е, че вече не му вярва, понеже е невъзможно той да бъде едновременно ветроходец и състезател по спортен риболов, колекционер на пеперуди и генеалог.
Всички пристигнали за събранието имат кодови наименования, обичайни имена от рода на Трегер, Торстен или Матс. Неговият избор, Рагнвалд, предизвиква неодобрителни гримаси. Няма защо да се надува, но той е по-добър от всички тях и те прекрасно го знаят.
Засмива се тихичко в своя междинен свят, връща се назад, в старата фабрика през оная трескава гореща нощ от ранното лято на 1969-а, когато светът е застанал на ръба на великата революция, а те са готови. Подготвили са се за въоръжена борба, патрули обхождат лагера ден и нощ. Край лагерния огън членовете на групата дялкат дървени тояги с ножчета, обсъждат проблемите на партизанската война и се упражняват в самоотбрана.
В Норвегия враждата между левичарите и всички останали бе много по-силна в сравнение с Швеция. Там взривиха една книжарница на радикали. Но те бяха убедени, че е дошъл техният ред, и няма да се оставят да бъдат заведени на заколение като овце. Фактът, че се подготвяха в Мелдерщейн, бе особено забавен, понеже управата на старата фабрика беше силно религиозна. Но след като нае мястото в качеството си на църковен секретар от Люлео, никой не прояви любопитство относно целите му и те провеждат гръмовити маоистки събрания в малката църква на фабриката.
Изпълва го онова усещане за пълна хармония, изпитано през няколкото дни в лагера, спомня си как способността му да наизустява всички необходими цитати му отрежда централно място в ръководството, макар да са се събрали делегати от цялата страна. Тренират бойни изкуства, овладяват способи за оцеляване при сурови условия. Именно там се запознава с Червения вълк.