Замисля се дълбоко, покрила уста с длан.
Това трябва да е достатъчно. Три отдела, които надали поддържат интензивни взаимоотношения. С трима стресирани ръководители от едно и също средно равнище.
Прави няколко дълбоки вдишвания и набира централата на Федерацията. Започва с началника на отдел Демокрация и здравеопазване.
— Здравейте — казва Аника и се прокашля. — Казвам се Аника Бенгтзон и се обаждам от Вечерна поща…
Претрупаният с работа шеф я прекъсва:
— Ще трябва да ви насоча към службата ни по печата. Там има лица, които отговарят за връзките с пресата и които могат да отговорят на всичките ви въпроси.
Тя долавя тътена на собственото си сърце и се моли да не го чуят отсреща.
— Знам това — отвръща Аника, — ясно ми е, само че въпросът не е от такова естество, че да бъде отправян към подчинените ви от службата по печата. Съжалявам.
Пълно смайване.
— Моля? — проговаря мъжът най-накрая. — Какво имате предвид?
Аника затваря очи и заявява с твърд глас:
— Трябваше да започна с това, че не възнамерявам да ви цитирам. Всъщност още нищо не съм започнала да пиша. Искам само да получа яснота по въпроси, които възникнаха при опита ни да анализираме някои ваши действия.
Стресът отстъпва място на изненада и подозрение и това проличава в гласа на мъжа отсреща:
— Какво искате да кажете? Какви действия?
— Става дума за надплащане при една от програмите ви.
Сякаш чува как мъжът се отпуска върху стола си.
— Надп-п-плащане…? Нищо не разбирам…
Аника забива поглед в отдушника.
— Както казах, засега изобщо нямам намерение да се позовавам на вас. Искам да проверя някои неща и ще ви бъда благодарна, ако този разговор си остане само между нас. Няма да казвам, че двамата с вас сме разговаряли, и вие можете да направите същото.
Мълчание.
— За какво става дума?
Буквално усеща подръпването по линията, когато онзи захапва стръвта.
— Надплащане по сметката за програмата, свързана със заплахи срещу политически лица — отвръща Аника. — Същата, която провеждате съвместно със Съюза на общините и Министерство на правосъдието.
— Заплахи срещу политици?
— Да, става дума за работната група по превантивна дейност във връзка с подобни заплахи. Искам да подчертая, че по наше мнение тази програма е от изключително значение, а доколкото сме в състояние да преценим, работата по нея до момента е повече от задоволителна, но, изглежда, са налице някои проблеми от счетоводен характер.
— Май не ми е много ясно за какво говорите.
Аника изчаква, оставя мълчанието й да си свърши работата; нейното изумление тече по линията, замъглява разума на началника.
— Разбирам — промълвя бавно Аника, — но си мислех, че ще поискате да стигнете до дъното на тази история…
Мъжът започва да се ядосва.
— Какво искате да кажете? Какво дъно? Кой е казал, че изобщо има нещо нередно?
Аника отговаря с по-остър тон:
— Надявам се, че не се опитвате да се доберете до източниците ми. Както съм сигурна, че ви е известно, това е в нарушение на закона. Ще приема, че не сте произнесли последните думи.
Отново тишина, набъбваща, пулсираща.
— За какво става дума все пак? — пита най-накрая шефът от Федерацията. — Ще ми кажете ли?
Аника въздъхва дълбоко и шумно, а сетне заговаря с дълбок, доверителен глас:
— Според моя източник е налице надписване на разходи по сметката, от която се финансира дейността на работната група по заплахите срещу политици. Според сведенията ми, член на групата раздува общите разходи, за да прикрие по този начин свои лични, направени за сметка на бюджета.
— София Гренборг? — произнася смаян мъжът. — Нея ли обвиняват в измама?
— Не мога да ви отговоря — казва Аника със съжаление в тона. — Просто се питах дали не можете да ме държите в течение относно резултатите от вашата проверка. Не искам от вас да публикувате данни за разходите — това не ме интересува, — но, много ви моля, просто ми съобщете когато и ако решите да поискате намеса от страна на полицията.
Шефът се прокашля.
— Е, подобна вероятност остава засега в много далечното бъдеще — заявява той. — Разбира се, трябва да се започне с много щателна вътрешна проверка. Още сега ще се свържем с нашите одитори.