Аника затваря очи и преглъща. Пожелава късмет на началника и затваря. Остава неподвижна с мисълта колко ли е редно да изчака преди следващото обаждане.
Изобщо няма какво да чакам.
Свързва се с началника на Стопански отдел и започва с колебливи въпроси относно политиката на Федерацията по отношение участието на служители във фиктивни компании. Когато човекът започва да се дразни и е на път да затвори, тя пита дали са проверили защо тяхната служителка София Гренборг е обложена за изтеклата календарна година само върху доход от 269 900 крони.
Мъжът е напълно шашнат.
Аника приключва с въпрос:
— Федерацията на областните управи се издържа от данъкоплатците. Смятате ли, че е приемливо нейни служители да избягват справедливото данъчно облагане?
Разбира се, тук не може да се отговори по никакъв друг начин освен с:
— Не, не, естествено.
Обещава му да се поинтересува по-нататък как върви вътрешната проверка.
Изправя се, колкото да установи, че краката й са напълно изтръпнали, а в задната част на бедрото я прорязва болка. Топката в гърдите подскача и дере, металната й острота плъзва по цялото тяло и заплашва да го парализира.
Удря краката си с юмруци, докато започват да й се подчиняват отново, след което претопля чаша кафе в микровълновата, преди да позвъни за трети път — сега в отдела за международни финанси. Пита какво е становището на Федерацията по въпроса за десния екстремизъм в редовете на персонала им. Получила е информация, че неин служител е проявил активност в миналото като член на екстремистка формация, а братовчед на същото лице е осъждан за насаждане на расова омраза, та се пита доколко е уместно точно това лице да се занимава с проблеми, свързани със застрашаване личността на действащи политици, след като част от заплахите идват откъм крайното дясно пространство.
За съжаление, началникът не е в състояние да коментира въпроса в момента, но ако тя му позвъни пак в понеделник или вторник, сигурно ще разполага вече с резултати от проверката.
След всичко това Аника се свлича на стола, а подът отдолу се люлее, главата и крайниците й изтръпват.
Скочила е вече.
Дано се приземи на крака.
Неделя, 22 ноември
39
Томас посяга към каната с кафе и установява, че е празна. Усеща как го обзема раздразнение, челюстите му се стягат. Въздъхва тихо и поглежда жена си, седнала откъм другата страна на кухненската маса. Пие четвърта чаша, пресушила е цялата кана, приготвена лично от него, преди той да привърши дори първата. Тя не забелязва настроението му, потънала дълбоко в есе от някакъв професор по ислямска цивилизация, посветено на въпроса кой именно следва да се смята за истински иракчанин. Събрала е косата си в чорлава топка на върха на главата, бръсва от време на време някой измъкнал се кичур от очите си. Халатът не е затворен добре и гладката й кожа се вижда под бархетната тъкан.
Извръща поглед и става.
— Искаш ли още малко кафе? — пита той саркастично.
— Не, за мен не, благодаря.
Нито го поглежда, нито му обръща някакво внимание.
Все едно съм част от мебелировката, казва си той. Средство за осигуряване на комфорт, в който да си пише идиотските статии.
Успокоява се и пълни чайника с вода. У дома, във Ваксхолм, винаги е имало електрическа кафеварка както при родителите му, така и докато живееше с Елеонор, обаче Аника намира всичко това за излишно.
— Още една машинария. И така мястото не ни стига. А освен това водата възвира много по-бързо върху газов котлон, отколкото в електрическа кафеварка.
Права е, но не е там работата. Проблемът е в това, че той губи все повече лично пространство, докато тя го заема. Колкото повече тя разширява своето, толкова по-малко остава за него.
Преди да се случи тая история с Бомбаджията, нещата не му изглеждаха точно такива. Тогава всичко протичаше по-бавно, крадеше от неговото пространство частица по частица, без той да забележи. Появиха се децата, тя получи редакторско място и, разбира се, той даде своята дан, но после всичко се нормализира, когато жена му си бе у дома и можеше да се грижи за апартамента и децата. А сега се налага да се свре в своето тясно ъгълче и да остави тя да се разпорежда с целия му живот.
Когато водата в чайника кипва, той поглежда към жена си. Ъглеста и кокалеста, слаба, с меки гърди. Уязвима и чуплива, но твърда като кремък.