— Ане ще ми идва на гости. Малко е тъжна и ще трябва да й помогна някак.
— И големите могат да са тъжни — отбелязва Кале.
Обръща глава, за да се овладее, а мъката в гърдите й е такава, че ще ги пръсне. Моите великолепни дечица, скъпите ми.
— Скоро ще сме пак заедно — успокоява ги тя, като се изправя и пристяга колана на халата.
Томас влиза забързан в антрето, мрачен като облак, с разчорлена коса.
— Какво търсиш? — пита го Аника.
— Мобилния. Виждала ли си го?
— Трябва ли да го вземаш?
Поглежда я, сякаш е малоумна.
— Пробва ли да го набереш? — пита Аника.
Изражението му преминава от присмехулно към изненада. Тя замълчава и отива при телефона, за да набере номера на Томас. Страничният джоб на палтото му започва да звъни.
— Карай внимателно — заръчва му, докато изкарва децата през вратата.
Мрачен, обиден поглед, хвърлен през рамо.
Вратата хлопва и тя остава сама с вледенени крака на течението откъм стълбите. Подът изчезва, тя пада свободно, небето се завърта наоколо, ангелският хор гърми. Знае, че посетите в главите на началниците от Федерацията семенца вече покълват.
София Гренборг, казва си тя. София Гренборг, мръсна кучка такава! И ангелите запищяват с нечувана до момента мощ, дават израз на негодуванието си по един съвършено неприличен начин.
Запушва уши с длани, стисва зъби и бяга надалеч от тази врата, надалеч от течението, обратно в леглото. Завива се презглава, диша дълбоко, като внимава да не я заболи от това.
Рагнвалд, казва си Аника. Властелинът с божествена сила. Самолетът от F 21. Експлозията. Един млад мъж гори. Любовта към красивата атлетка, активистка от клуба за служебни кучета. Теология в Упсала, пробудилата се любов към Председателя Мао. Смъртта като професия. Бени Екланд, съмнителна репортерска звезда. Линус Густафсон, наблюдателно момче с гелосана коса. Курт Сандстрьом, фермер политик с ясни житейски позиции.
Отмята юргана, протяга ръка към телефона и набира прекия номер на Q.
Ако отговори, това е знак, казва си тя и мигом пропъжда тази мисъл, понеже какво става, ако не се обади, що за демон ще излезе от бутилката?
Но той вдига слушалката. Гласът му издава умора. Аника сяда в леглото и ангелите се оттеглят начаса.
— Има ли нещо? — пита тя нервно.
— Нещо конкретно ли си мислиш?
Затваря очи, успокоена от този глас.
— Не те питам дали си се изчукал.
— Ти пък какво разбираш от тия работи?
Тя се мъчи да пусне една усмивка в слушалката.
— Откриха ли нашия приятел Рагнвалд?
Той симулира прозявка.
— Не, сериозно — настоява Аника и подръпва телефонния кабел. — Все трябва да има някакъв напредък. Какво става с Курт Сандстрьом?
— Мъртъв е. Това е сигурно.
Обляга се назад, върху възглавниците, а болката се утаява, почти изчезва.
— Йоран Нилсон от Саттаярви — казва Аника. — Как е възможно някой да потъне вдън земя за цели трийсет години, без вие или Интерпол, или ЦРУ, или Мосад, или дявол знае кой друг да го открие? Как е възможно това да се случи?
Q замълчава в продължение на няколко дълги секунди.
— Не сме си клатили краката, ако това имаш предвид.
— Сериозно? — Вдига поглед към тавана. — Знаели сте, че живее във Франция. Какво му е толкова трудното? Трябвало е просто да вземете голяма прахосмукачка и да натиснете бутона.
— Френската полиция разполага с огромна прахосмукачка, която събира всякакви боклуци. Този специално успява всеки път да мине през филтъра.
Действителността застава на фокус и свободното падане спира. Рее се на едно място, сигурна и спокойна.
— Как успява? Ако е толкова опасен, колкото си мислите, ако наистина е международен убиец, който приема поръчки срещу крупни суми, как се измъква? Защо никой не го е заловил?
— Не знаем колко пари взема и дали изобщо взема. Може да убива, мотивиран от най-чиста проба убеждения.
— Но откъде знаете, че е именно той?
— Налице са голям брой случаи, за които сме напълно убедени, както и други, за които сме почти сигурни, а има и една камара трупове, във връзка с които нямаме нищо друго освен подозрения.
Сега е в безопасни води.
— Но защо именно Рагнвалд? Пръстови отпечатъци ли оставя? Или елегантни носни кърпички с целувка от червило?