— От сведения на агенти под прикритие, от целия апарат за сигурност.
— Аха — казва Аника. — Имаш предвид слухове и догадки.
— Е, сега вече започна да говориш глупости.
И двамата замълчават, камъкът в гърдите я прогаря отвътре.
— Има все пак нещо, което не ми е ясно — проговаря Аника, когато паузата продължава толкова дълго, че се уплашва да не е останала сама на линията. — Някой трябва да поддържа връзка с него. Как иначе би комуникирал с работодателите си?
— Какво имаш предвид?
— Все някой го наема за всичките му мръсни задачи. Как става?
Комисарят замълчава за малко.
— Извън протокола — казва той и Аника завърта глава. — Чрез ЕТА. Години наред испанската полиция подозира един лекар от Билбао в посредничество, само че така и не съумели да съберат достатъчно доказателства срещу него, за да му отправят обвинение. Тия работи не стават лесно в страната на баските. Ако някой започне да отправя обвинения срещу уважавани членове на обществото, целият регион може да пламне. А въпросният доктор е безупречен, глава на семейство и признат специалист с частна практика в областта на вътрешните болести.
— А не можехте ли вие сами да възложите поръчка на Рагнвалд? Да го подмамите в капан един вид?
Известно колебание.
— Може и да е опитвано, само че аз не знам нищо по въпроса.
Значи дотук се простира неговата откровеност. Решава да не настоява повече. Търка крака един о друг, за да възстанови кръвообращението.
— Ако не е бил във Франция, къде тогава?
— Най-вероятно прекарва дълго време във Франция — отвръща Q, стъпил отново върху сигурна почва, — само че не живее там постоянно. Изобщо не мислим, че се е установявал някъде за постоянно.
— Значи е живял три десетилетия на палатка?
Къса въздишка на изтощение.
— Смятаме, че се представя за бежанец от Северна Африка — казва Q, — член на група нелегални имигранти, които търсят сезонна работа из провинцията.
— Селскостопански работник?
— Те се местят от един район в друг, от област в област, там, където реколтата е готова за събиране.
Аника кимва несъзнателно.
— И никой нищо не казва за останалите — допълва тя.
— Абсолютна лоялност. Не ги интересува, ако някой изчезне за седмици, месеци или завинаги.
— И никой не се изненадва, когато въпросният цъфне отново?
— Не задават въпроси.
— Плащане в брой в края на деня.
— И без банкови сметки — допълва Q.
— Няма наеми, нито семейство.
— Много от сезонните работници имат семейства — поправя я Q. — Някои се грижат и за по-далечни роднини, но не и Рагнвалд.
— Той само бере грозде и ябълки, а в свободното си време отстрелва по някой политик.
— По-скоро когато не работи по докове, мини или някъде другаде, където може да остане незабелязан и на практика неплатен.
Мълчат известно време.
— А защо не сте го задържали, след като сега е в Швеция?
Q въздъхва дълбоко.
— Нещата не са толкова прости, колкото май ти се струва. Убийците, които вършат делата си без видим мотив, са най-трудни за хващане. Вземи например Лазера, който в рамките на година и половина уби един и рани десет случайно подбрани хора в района на Стокхолм, преди да бъде заловен, а живеел на пъпа на града, имал си кола и всеки ден поздравявал съседите си. Иначе казано, той е типичен аматьор. Този, с когото си имаме работа в нашия случай, е убил четирима, за които сме сигурни. Помежду им не може да се установи никаква връзка, ако изключим момчето, което става свидетел на първото убийство. Методите са също съвършено различни. Екланд е прегазен, момчето — заклано, Сандстрьом е застрелян. Няма отпечатъци от пръсти, а откритите влакна са различни при всяко от местопрестъпленията.
— Това може би означава просто, че сменя облеклото и ръкавиците си.
— Именно — съгласен е Q.
— И няма свидетели?
— Най-добрият, момчето, е мъртъв. Не разполагаме с никакви други по-сериозни улики.
Аника прехвърля през ума си чутото.
— Четирима — повтаря тя. — Каза четирима.
Q не реагира.
— Има още едно убийство — извиква тя и се изправя в леглото, без да се усети. — Значи отново го е направил. Кого е убил?