— Не си чула правилно. Казах трима.
— Не ме занасяй. Някой е убит през последните два дни, а роднините му са получили поредния цитат от Мао. Или ми кажи какво точно е станало, или започвам да въртя телефоните.
Той се засмива.
— Празни приказки. Ако има убит, медиите щяха да налетят като лешояди.
Отговаря на смеха му със сумтене.
— Дрън-дрън. Не и ако е убита жена. Съпругът вероятно е задържан и ще се изненадам много, ако дори местният вестник пусне стандартните при подобни случаи няколко реда.
— Стандартни ли?
— Семейна свада приключва трагично. Не нещо, което да разпали въображението, не е интересно и едва ли някой ще тръгне да пише за това. Кажи ми каквото знаеш и можем да измислим нещо.
Следва няколкосекундно мълчание, гъсто като сметана.
— Както съм казвал и преди, понякога тръпки ме побиват от теб — проговаря най-накрая Q. — Откъде разбра?
Аника се обляга пак върху възглавниците, а през лицето й пробягва мимолетна усмивка.
— И няма връзка с останалите трима, нали?
— Поне засега не сме установили такава. Маргит Акселсон, учителка от детска градина в Питео, омъжена, с две пълнолетни дъщери, удушена върху стълбищната площадка в собствената си къща. Съпругът работи на смени и я открил, щом се прибрал.
— За да бъде моментално заподозрян в убийство?
— Нищо подобно. Смъртта е настъпила преди полунощ, а той е бил с колеги в базата F 21 чак до края на смяната в един и половина.
Аника усеща прилив на адреналин в мозъка и опъва несъзнателно нозе, като се мъчи да остане изправена.
— F 21 ли? Той работи в базата? Значи има връзка: взривяването на дракена.
— Вече проверихме тази следа. Той е отбил военната си служба в I 19 в Буден и няма никакво отношение към базата чак до седемдесет и четвърта. Обстоятелството, че съпругът на жертвата случайно работи на място, където е извършено престъпление, свързано с Рагнвалд, изобщо не е в състояние да ме развълнува, за разлика от теб очевидно.
— А цитатът? Какво се казва в него?
— Изчакай един момент…
Оставя телефона, отваря чекмедже, рови из някакви хартии, прокашля се и отново заговаря:
Народи от цял свят, обединете се и сразете американските агресори и техните лакеи. Народи от цял свят, бъдете храбри и решителни в борбата, преодолявайте трудностите и настъпвайте вълна след вълна. И тогава целият свят ще принадлежи на народа. Чудовищата с всякакъв облик ще бъдат унищожени.
Настава мълчание, а стаята престава да се люлее.
— „Чудовищата с всякакъв облик ще бъдат унищожени“ — повтаря Аника. — Чудовища. С всякакъв облик. Включително учителки от детски градини.
— Преподавала е и в Образователната асоциация на работниците. Води курсове по сгъване на салфетки и грънчарство. Не отдаваме особено голямо значение на цитата. Не мисля, че и ти трябва да го направиш. Профайлърът ни е на мнение, че използва цитатите като визитна картичка, нещо като твоите целувки с червило.
— Да не сте поканили някого от ФБР? — пита Аника, докато прехвърля крака през ръба на леглото и отпуска стоплените си ходила върху студения дървен под.
— Това беше през седемдесетте — отвръща Q. — Вече десет години сами си правим профилите.
— Извинявай. И какъв е настоящият профил?
— Можеш да се досетиш и сама. Мъж, по-скоро на възраст, мотивиран от силна омраза към едно общество, за което си е изработил своя, отчасти порочна представа, който си отмъщава за понесените в миналото житейски неправди и унижения. Неженен, ограничен кръг приятели, дълбоко наранено самочувствие, силна нужда от себедоказване, не го свърта на едно място и трудно се задържа на работа. Доста интелигентен и физически силен. Това е горе-долу.
Аника затваря очи и се мъчи да запамети подробностите, убедена, че не й казва всичко.
— Но за какво са му тия цитати? Защо се идентифицира по такъв начин?
— На някакво равнище вътре в съзнанието си той иска да го познаваме. До такава степен е убеден в превъзходството си над нас, че може да си позволи да оставя тези знаци, които да напомнят за него.
— Нашият Рагнвалд — казва Аника. — Имам чувството, че го познавам добре. Представи си само: ако я нямаше онази експлозия, би могъл да присъства на вечерята с Нобеловите лауреати след три седмици.
Изненаданото мълчание отсреща показва, че Q не схваща мисълта й.