— Сериозно ли си решила да се местиш? — пита тя и се връща при вече кипналата вода. — Мога да ти препоръчам Кунгсхолмен. Ние, островитяните, сме малко по-добри от всички останали.
Ане мачка няколко останали от закуска трохи между палец и показалец, замисля се, преди да отговори.
— Все се надявах Мехмет да дойде при нас или пък цял живот да си я караме постарому, ако ме разбираш? Той някак си… е част от всичко и без него… не се получава. Мизерно е някак, и е далече, а дъртият пергиш от долния етаж не пропуска да надзърне под халата ми всеки път, когато тръгна да слизам за вестника.
— За теб кое е приоритет? — пита Аника, докато налива чай през цедката.
— Миранда — отвръща Ане, без да се замисли. — Макар да ми е съвсем ясно, че не съм като мъчениците, дето ще се откажат от всичко в името на децата, но все пак къщата в Лидингьо никога не е била номер едно в живота ми. Обичам модернизма, разбира се, но със сигурност мога да оцелея и с по-обикновен интериор.
— Може пък да преглътнеш мъничко ар нуво, ако се наложи? — отбелязва Аника, докато носи чашите чай.
— Даже малко шведски романтизъм — отвръща Ане. — Наздраве.
Аника сяда срещу приятелката си, гледа я как духа в чая.
— Имаш предвид Йостермалм, нали?
Ане кимва и бърчи лице, след като си опарва езика.
— Колкото е възможно по-близо, за да може да ходи пеша от едната къща до другата.
— Колко голяма?
— Колко скъпа, искаш да попиташ. Не съм в състояние да доплатя нищо в брой.
Пият чая, потънали в мълчание, заслушани в блъскането на боклукчийската врата, чиито звуци долитат на неравномерни интервали откъм двора. Кухнята се олюлява лекичко в слабата зимна светлина, ангелите тананикат неуверено, камъкът се върти и дере.
— Искаш ли да потърсим в мрежата? — пита Аника и се изправя, неспособна да остане повече на едно място.
Ане допива чая и я следва към компютъра.
Аника сяда и се съсредоточава върху иконите и клавишите.
— Да започнем от най-доброто — обажда се тя. — Три стаи, балкон и отворена камина на Артилеригатан.
Ане въздъхва.
— Продава се един такъв, сто и петнайсет квадрата, трети етаж, отлично състояние, нова кухня, изцяло облицована баня с вана и корито за крака, оглед в неделя 16,00.
— Четири милиона? — гадае Ане, проточила шия към екрана.
— Три и осемстотин — отвръща Аника, — но сигурно ще се вдигне, след като започнат офертите.
— Абсурд — заявява Ане Снапхане. — Не мога да си го позволя. Колко излиза ипотеката на месец?
Аника затваря очи и започва да пресмята наум.
— Двайсет хиляди плюс таксите, но минус данъчните облекчения.
— Няма ли нещо по-скромно?
Откриват един двустаен на партер, в по-лошата част на Валхалавеген, за милион и половина.
— Безработна — казва Ане и се отпуска тежко върху подлакътника на стола. — Изоставена от бащата на дъщеря си, на една крачка от това да стане алкохоличка и с двустаен апартамент на партера. Мога ли да изпадна повече?
— Репортер в Радио Шюхерад — напомня Аника.
— Ясно ти е какво имам предвид — отвръща Ане и се изправя. — Отивам да поогледам апартамента на Артилеригатан. Дават ли кода за входната врата?
Аника разпечатва всички подробности, заедно с кода и телефонния номер на посредника.
— Идваш ли с мен?
Аника поклаща глава и остава на място, докато приятелката й отива в антрето, обува се и облича, нахлузва плетената лента и увива шала около шията.
— Ще се обадя да ти кажа всичко — обещава тя от прага на входната врата, а ангелите запяват песничка за раздяла, всичко хубаво, Ане, мила моя.
Аника припряно започва ново търсене и гласовете заглъхват, докато разглежда новопостроена къща на Винтервиксгатан в Юршхолм, която все още се продава само за шест милиона и сто.
Дъбово дюшеме във всички стаи, преходна кухня и столова, и двете бани с мозайка в средиземноморско синьо, равна, подходяща за деца градина с нови плодни фиданки, за допълнителни снимки кликнете тук.
Тя следва указанията и се зареждат нови снимки, снимки от нечий чужд живот, на двойно легло в кремавобяла спалня с прилежаща баня.
Тук живее семейство, казва си тя, което е решило да напуска. Свързали са се с посредник, той е направил оценка, взел е цифрова камера, за да заснеме тая тъпа реклама, преди да я качи в мрежата, за да може сега кьораво и сакато да наднича в тяхната спалня, да съди за вкусовете им, да преценява как са използвали пространството.