Къща-мъща, пеят ангелите. Стой си вкъщи!
Изправя се бързо и отива до телефона, за да набере Справки с треперещи пръсти. Когато чува женски глас, пита за номера на Маргит Акселсон в Питео.
— Има Торд и Маргит Акселсон в Питхолм — съобщава операторката намусено. — Записан е като инженер, а съпругата — като учителка в забавачка. Това ли е?
Моли да я свържат и чака с притаен дъх, докато телефонът звъни. Ангелите са притихнали.
Отговаря старомоден телефонен секретар. Главата й бръмва от жизнерадостния женски глас, съпроводен от провлачен, заради дългогодишната употреба, фонов шум.
— Здравейте! Свързали сте се с дома на семейство Акселсон.
Естествено, че ще е ваш, след като живеете в него.
— Торд и Маргит отсъстват в момента, а момичетата са в университета, така че оставете съобщение. Чао засега.
Аника се прокашля, докато апаратът щрака и бучи.
— Здравейте — проговаря тя със слаб глас, след като сигналът, записан някъде в околностите на Питео, изписуква. — Казвам се Аника Бенгтзон, репортер от Вечерна поща. Моля да ме извините заради късното обаждане, но звъня по важен въпрос. Зная за цитата от Мао.
Поколебава се за миг. Не е сигурна дали близките на жената са информирани за трите писма с подобно съдържание.
— Искам да говоря с Торд — продължава тя. — Знам, че не сте го сторили вие.
Замлъква отново, слуша тихичкия шепот на лентата и се пита колко ли още може да мълчи, преди апаратът да изключи.
— Последните няколко седмици разследвам инцидента с взривения самолет „Дракен“ в базата F 21 през ноември шейсет и девета година — казва най-накрая тя. — Известно ми е за Рагнвалд. Знам също, че е бил заедно с Карина Бьорнлунд…
Някой вдига слушалката в другия край на линията, а промяната в звуковия фон я кара да подскочи.
— Експлозията ли? — обажда се груб мъжки глас. — Какво знаете за това?
Аника преглъща.
— Вие ли сте Торд?
— Какво знаете за F 21? — Гласът е рязък и приглушен.
— Доста — отговаря Аника и чака.
— Нищо не можете да публикувате във вестника, без да сте сигурна — заявява мъжът. — Нямате право.
— Нито пък имам намерение — казва Аника. — Народи от цял свят, обединете се и сразете американските агресори и техните лакеи. Народи от цял свят, бъдете храбри и решителни в борбата, преодолявайте трудностите и настъпвайте вълна след вълна. И тогава целият свят ще принадлежи на народа. Чудовищата с всякакъв облик ще бъдат унищожени. Какво означава това?
Мъжът дълго не отговаря. Ако не е звукът от телевизор, който продължава да се чува, Аника би си помислила, че е затворил.
— Обаждаха ли се и други журналисти? — пита тя най-накрая.
Чува мъжът да преглъща. Следва хрипкава въздишка, която я кара да отдръпне слушалката от ухото си.
— Не. Тук смятат, че всичко е ясно. — Замълчава. Може би плаче. Тя чака мълчаливо.
— Написаха, че съм задържан за разпит и освободен поради липса на доказателства.
Аника кимва мълчаливо — кой е луд да звъни на убиец?
— Но не сте го направили вие. От полицията го знаят.
Мъжът въздъхва дълбоко, а гласът му трепери, когато проговаря:
— Тук тия неща са без значение. Комшиите видяха как ме откарват с полицейска кола. Оттук нататък си оставам убиецът на Маргит и това е.
— Не и ако заловят извършителя — възразява Аника и чува мъжът да ридае. — Не и ако заловят Йоран Нилсон.
— Йоран Нилсон — повтаря мъжът и се изсеква. — Кой е той?
Тя замълчава, прехапала език — не знае доколко осведомен е този човек.
— Известен е с псевдонима Рагнвалд.
— Искате да кажете… Рагнвалд? — повтаря мъжът. — Жълтия дракон?
Аника се сепва.
— Моля? Какво казахте?
— Знам за него — казва Торд Акселсон с по-мек глас. — Побеснелият маоист, дето се подвизавал като революционер в края на шейсетте и сега се е върнал. Знам какво е направил.
Аника трескаво грабва химикалка и лист хартия.