Томас продължава към спалнята с вечерните вестници и брой на Кафе под мишница. Хлопва вратата зад себе си.
— Отиваме ли, мами?
— Да — казва Аника и грабва якето. Отваря вратата на балкона, за да вземе шейната, която държат там. — Тръгваме.
Понеделник, 23 ноември
42
Пред Аника се е разпрострял тебеширенобял ландшафт с ревящи снежни облаци и бездънно синьо небе. Застанала е гола, с крака здраво замръзнали в леден блок, а режещият вятър беснее край нея, сцепва кожата на малки рани. Вниманието й е изцяло приковано върху хоризонта — някой приближава, още не го вижда ясно, но усеща присъствието му по басовите вибрации в стомаха, докато напряга очи срещу острия вятър.
Но ето че се появява, мъгляв сив силует върху кадифен фон, палтото му бавно се мята от една страна на друга, докато крачи уверено, и тя го познава. Един от участниците в Студио Секс. Прави опит да освободи краката си от ледения блок, който вече се е превърнал в камък, а мъжът приближава. Ръцете му вече се виждат и в едната съзира ловджийски нож — това е Свен, ножът му е окървавен, а тя знае, че е от котешка кръв. Той все така приближава и вятърът беснее. Тя поглежда лицето му, но то е на Томас, който спира точно пред нея и казва: „Твой ред е да вземеш децата“.
Тя протяга гръб и шия встрани от него и съзира Елен и Кале, увиснали с разпрани стомаси от месарски куки на стоманена релса, а червата им се полюшват над земята.
Аника се взира в тавана известно време, преди да осъзнае, че се е събудила. Пулсът й бумти в гърлото, лявото ухо пищи оглушително, а завивките са се смъкнали на пода. Обръща глава и вижда гърба на Томас да се надига в дълбок сън. Сяда предпазливо в леглото. Гърбът я боли. Плакала е насън.
Довлича се до антрето на несигурните си нозе и отива в детската, за да усети живата им топлина.
Елен пак е засмукала палец, въпреки всичките придумвания, заплахи и подкупи. Аника хваща ръчичката и издърпва палеца от устата, която търси известно време загубеното, преди сънят да я приласкае. Гледа заспалото дете, очарована от пълното му неведение за неговата собствена красота и неподлежаща на оценка значимост, изпълнена от усещане за непоправимата загуба на една чистота, която нейната дъщеря все още обладава. Гали меките коси, усеща топлината им върху кожата на дланта си.
Момиченце малко, момиченце мило, никога нищо няма да ти се случи.
Отива при сина си, проснат възнак в пижама на Батман, вдигнал две ръце над глава, също както спеше тя самата като малка. Русите коси на Томас и вече също така широки рамене — колко прилича и на двамата.
Надвесва се и го целува по челото. Детето въздъхва дълбоко и примигва насреща й.
— Съмна ли вече?
— Скоро ще съмне — отвръща тя. — Поспи още малко.
— Сънувах гаден сън — казва момчето и се обръща на една страна.
— И аз — отвръща Аника тихичко и гали тила му.
Хвърля поглед към светещия лик на часовника — има почти час, докато будилникът зазвъни.
Едва ли ще заспи отново.
Минава като някоя изгубена душа през антрето към дневната. Течението от прозорците люлее пердетата. Приближава и надниква през цепнатината между тях. Хантверкаргатан оживява бавно отдолу. Жълтата светлина на светофара виси в тъжна самота между сградите. Стопля първо единия крак о радиатора, после другия.
Отива в кухнята, пали котлона, пълни чайника с вода и отмерва четири лъжички кафе във филтъра, преди да надзърне през прозореца към замръзналата пустош на двора. Водата възвира, а термометърът отвън показва минус двайсет и два градуса. Излива водата върху кафето и разбърква, пуска Р1 съвсем тихичко и сяда край масата. Бъбренето на радиото прогонва сврените по ъглите демони. Тя седи кротко с измръзнали крака, а кафето бавно изстива.
Без да го усети, Томас влиза в кухнята с гуреливи очи и щръкнали във всички посоки коси.
— Защо си станала толкова рано? — пита той, взема чаша от сушилката, пълни я с вода и пие на големи глътки.
Тя извръща лице и вперва мълчаливо поглед в радиото.
— Е, както искаш — казва Томас и се връща в спалнята.
Тя закрива очи с длан и диша през устата, докато стомахът й се успокоява и е отново в състояние да се движи. Лисва кафето в мивката и отива в банята. Пуска вряла вода от душа, а после се подсушава бързешком. Облича се като за ски — термобельо и два вълнени пуловера, дебели джинси и вълнено горнище. Изравя ключовете за мазето, слиза долу, прекосява пустия двор и се спуска по стълбите към техния бокс под земята. Апреските й са в рекламна чанта от голяма търговска верига, редом със старите учебници на Томас. Якето е мръсно и цялото в прах. Виси си тук, откак Свен умря. Не й е трябвало — с безкрайните вечери край леденостудените игрища е свършено веднъж завинаги.