— Докато гледала огъня, забелязва приближаването на двама войници. Побягнала към южната ограда, а те започнали да крещят подире й. Тя се хвърлила зад хангара миг преди експлозията.
Аника поглежда бележките си.
Значи, не е Карина Бьорнлунд. Сбъркала е.
— Едното войниче пламнало като факла. Пищяло ли, пищяло, докато накрая загубило съзнание.
Торд Акселсон затваря очи.
— Маргит не помни как е излязла от базата. След случая групата се разпаднала и никога не се видели повече.
Връща се при масата и се свлича на мястото си, закрил лице с длани, споделил най-сетне онова, което така и не е изпитал самичък, но което тегне над него цял живот.
Аника се опитва да сглоби парченцата наум, но не успява.
— Защо е избухнал самолетът? — пита тя тихо.
Мъжът вдига поглед и оставя ръцете си да паднат върху масата.
— Забелязвали ли сте ракетите, които висят под изтребителите?
Тя поклаща глава.
— Прилича на ракета за луната, рисувана от Дисни. Това всъщност не е ракета, а допълнителен резервоар за гориво. Направен е от тънък материал; възпламенява се лесно.
— Но защо самолетът поначало е бил отвън, на пистата, при това с пълен резервоар?
— Изтребителите са винаги напълно заредени, когато престояват в хангарите — така е по-сигурно. Газовете в един празен резервоар са много по-опасни от самото гориво. Онова момче… то се е оказало точно под резервоара, когато той избухнал.
Дървените стени на къщата скърцат и стенат. Отчаяние се стеле на тъмни талази покрай кухненските шкафове и около дървените лампи. Изпълва я силно желание да побегне от това място, навън, надалеч, у дома при децата, да ги целуне, да усети скъпата им топла закръгленост, там, вкъщи при Томас, да го люби с всичката сила на тялото, с цялата страст на съзнанието си.
— Кой друг е бил там?
Лицето на Торд Акселсон е съвсем сиво. Прилича на човек, който ще припадне всеки миг.
— Жълтия дракон и Черната пантера — отвръща той с прегракнал глас.
— Водач е Дракона, Йоран Нилсон от Саттаярви — казва Аника и нещо неуловимо, дълбоко скрито, се мярва за миг върху лицето на мъжа. — А кой е другият?
— Не знам. Карина е Червен вълк, но не знам кои са момчетата в действителност.
— Колко са на брой?
Той търка лице.
— Споменах Черната пантера. Има още Лъв на свободата, Бял тигър, Дракона, разбира се. Да, това са. Четирима мъже и две момичета.
Аника записва имената, забелязала колко смехотворно звучат, но не може да се усмихне, нито дори вътрешно.
— Карина не е ли била с тях онази нощ?
— Тя скъсала с Рагнвалд и поискала да напусне групата. Маргит много й се сърдила, задето ги предала. Лоялността винаги е била номер едно за нея.
Някъде звъни часовник, вероятно в дневната. Аника си спомня за сватбената обява в Норландски новини. Защо ти е да пускаш подобно нещо, ако няма да се жениш?
Поглежда мъжа замислено, опитва да си представи колосалния товар, който са носили двамата заедно и който сега остава само негов.
— Маргит кога сподели всичко това с вас?
— Когато забременя — отвръща Торд Акселсон. — Стана случайно — забравила бе да си пие хапчето, но когато стана, и двамата бяхме много щастливи. А една вечер се прибирах и я заварих обляна в сълзи. Не можа да спре да ридае. Цяла вечер отиде, докато я убедя да ми каже за какво става дума. Страх я бе да не реша да я предам в полицията. Да я зарежа сама с детето.
Замълчава.
— Но не сте го сторили.
— Хана отслужи военната си служба във F 21 — казва Торд. — Офицер от запаса е, а сега учи ядрена физика в Упсала.
— А другата ви дъщеря?
— Ема живее в същото общежитие като Хана. Пише докторат по политически науки.
— Добре сте се справили двамата — отбелязва Аника чистосърдечно.
Мъжът поглежда през прозореца.
— Да. Само че Зверовете си бяха все с нас. Ден не е минал, без Маргит да си спомни за онази нощ. Това я преследваше непрекъснато.
— Но не и вас — казва Аника. — Вие сте си ходили всеки ден на работа с ясното съзнание за случилото се.
Той само кимва.
— Защо не е съобщила в полицията? Нямаше ли да е по-добре, вместо да се измъчва толкова време с тази тайна?
Мъжът се изправя.
— Стига да можеше — отвръща той с гръб към Аника. — След изчезването на Дракона, Маргит получила пакетче по пощата. В него имало един човешки пръст, от дете. Плюс предупреждение.