На Аника й става горещо, усеща кръвта да се оттича от главата й, сякаш ще припадне.
— Никой не говореше за Зверовете. Маргит не чу нито дума за тях през всичките години, чак до този октомври.
— Какво става тогава? — шепне Аника.
— Получи знак, символа на Жълтия дракон, с който я призовават на сборния пункт.
Пред очите на Аника изниква оня странен образ, рисунката, изпратена до министъра на културата от Франция.
— Среща ли? Кога?
Торд Акселсон поклаща глава и отива до мивката, взема чаша, но така и не я пълни.
— После се свързаха с нея — един от тях се обади в работата й да я пита дали ще отиде на срещата, за да отпразнуват завръщането на Дракона. Тя го пратила да върви по дяволите, казала му, че са съсипали целия й живот и че ненавижда мига, в който се е запознала с тях.
Раменете му се тресат.
— Повече не се обадиха.
На Аника й се повдига все по-силно и непреодолимо. Остава дълго време така, седнала, преглъща и гледа мъжа да хлипа, притиснал чашата о челото си.
— Искам да ги заловят — проговаря той най-накрая и обръща към Аника зачервеното си, неузнаваемо лице. Отпуска се тежко на стола и остава неподвижен известно време, докато часовникът тиктака, а миризмата на препарат се разнася из цялото й тяло.
— Маргит така и не се отърва от чувството си за вина — проговаря мъжът. — Цял живот си плаща, но аз не мога да продължа по същия начин.
— Сега казахте ли на полицията?
Поклаща глава.
— Но ще го сторя. Щом заловят Дракона, за да бъдат момичетата ми в безопасност.
— Какво искате да направя аз? — пита Аника.
Поглежда я безизразно.
— Нямам представа. Исках просто да разкажа на някого.
Поглежда през прозореца и се сепва.
— Хана и Ема пристигат — казва той. — Трябва да тръгвате.
Аника се надига, без да мисли, тъпче бележник и химикалка в чантата и бърза да излезе в антрето, сваля якето от закачалката и го навлича. Връща се в кухнята, където мъжът е останал неподвижен, с празен поглед.
— Благодаря ви — казва тя тихо.
Той я поглежда и прави опит да се усмихне.
— Впрочем — обажда се Аника — малък номер обувки ли носеше Маргит?
— Трийсет и шести.
Оставя го край чамовата маса в излъсканата кухня с недокоснати чаши изстиващо кафе.
43
Колата е успяла да изстине напълно, така че не сваля поларното яке. За миг й хрумва ужасяваща мисъл, че двигателят може и да не запали, че може да замръзне като камък във взетата под наем кола, насред колекция идентични къщи от седемдесетте, затънала вовеки в малките бели лъжи на семейство Акселсон.
Завърта ключа с такава сила, че металът едва не се прекършва. Машината запалва с колебливо тракане, а когато въздъхва облекчено, вижда дъхът си да замръзва от вътрешната страна на предното стъкло. Включва на задна, скоростната кутия протестира шумно, изкарва колата на улицата с надежда да не удари нещо по пътя си — не е изстъргала задното стъкло.
Двете дъщери минават покрай нея. Опитва да им отправи вяла усмивка и махва с ръка, докато я гледат с любопитство.
Каучукът на гумите скърца по заледения път на връщане към града. Все така й се гади, миризмата на препарат не спира да я преследва, мислите подскачат из главата и гръдния й кош.
Истината ли казва Торд Акселсон? Да не би да преувеличава? Да не би да скрива нещо?
Отминава гимназията и църквата, после универсалния магазин, а след това излиза от центъра на града още преди да разбере, че е влизала в него.
Той не се опитва да прикрие миналите дела на съпругата, казва си Аника, нито да ги оправдае. Тъкмо напротив, заяви без заобикалки, че именно тя е взривила онзи самолет, като подпалва авиационно гориво. Дори не прави опит да представи всичко като нещастна случайност.
Ако е искал да излъже, щеше да го стори.
Зверовете, казва си тя. Жълтия дракон, Боже мили, що за идиотска идея. Ама че глупости. Лъв на свободата, Лаещо куче, Червен вълк. Черна пантера, Бял тигър.
Къде са те сега?
Отново е върху пустата магистрала, назад към Люлео.
Жълтия дракон, Йоран Нилсон, професионалният убиец, е отново у дома. Лаещо куче, Маргит Акселсон, ликвидирана учителка в забавачка. Червения вълк, Карина Бьорнлунд, министър на културата, която, изпаднала в паника, променя правителствен документ в последния момент.