Ами останалите? Къде сте се скрили вие, трима шведски мъже, представители на средната класа? Какво сте успели да забравите?
Отминава изхода към Норферден, усетила студа да пъпли по краката й. Температурата е спаднала до минус двайсет и девет градуса; слънцето вече залязва, като пръска бледа жълтеникава светлина по хоризонта. Един и половина следобед.
Детски пръст. Дали наистина се е случило?
Преглъща и отваря за миг прозореца — трябва й свеж въздух. Торд не й каза що за предупреждение е придружавало пратката, но и никой никога не разкрива тайната на Зверовете. Никога.
Пръстът сигурно е съществувал.
А самото нападение? Трима участници, Маргит, Йоран и още някой. Истина ли е това?
Маргит носи същия номер обувки като на отпечатъка. Версията на Торд Акселсон включва достатъчно подробности, за да повярва в основната сюжетна линия дори ако сравни наученото с теоретичните възможности, изложени от пресаташето на базата. Защо тогава храни съмнения относно броя на участниците?
Карина Бьорнлунд не е била там.
Тя е невинна, поне що се отнася до самото деяние. Разбира се, би могла да участва при планирането или да е съдействала по друг начин. И, вън от всичко останало, трябва да е знаела.
Но сигурно ли е това? Ако Торд казва истината, тя може и нищо да не е знаела за акцията. Разделила се е с Йоран, искала е да ги напусне.
Ако е така, по какъв начин биха могли да я изнудват? Защо допуска Херман Венергрен да я принуждава към каквито и да било действия?
И защо е пуснала сватбена обява в местния вестник, след като е скъсала с него?
Ами ако не Карина е публикувала обявата? Тази мисъл й хрумва най-неочаквано. Ако е била пусната от зарязания годеник, за да й навреди или да я върне при себе си?
Аника разтрива чело и внезапно ожаднява, устните й пресъхват. Отминава Ерснес и излиза отново на огромната магистрала. Няколко замръзнали къщи от трийсетте години се гушат в полумрака, а от комините право нагоре са се устремили струи дим. Вятърът е утихнал, студът е бистър като стъкло.
Трябва да говоря с Карина Бьорнлунд. Трябва така да наглася нещата, че да не и се размине. Този път лъжите и комбинациите няма да я измъкнат невредима от кашата.
Изважда мобилния от чантата, за да установи, че няма сигнал. Даже не успява да се ядоса; продължава да кара към Люлео, закопняла да се върне отново в цивилизацията.
При изхода за Йедвик отново взема мобилния, затваря очи и репетира сцената наум: бележката, залепена върху дисплея на регистратора, мобилният номер на културния министър. Два пъти числото на Звяра и нула.
Набира 070 666 66 60, взира се известно време в цифрите върху дисплея, преди да се сепне, осъзнала, че е на път да „изправи“ един десен завой.
Какво ще й каже?
Карина Бьорнлунд трябва да реагира. Въпросът е само да я хване.
Натиска бутона, усетила топлината на апарата в дланта си, допира го до ухото, като намалява скоростта.
— Ало?
Аника натиска изненадана спирачката. Първият сигнал още не е заглъхнал, когато се чува женският глас.
— Търся Карина Бьорнлунд — проговаря Аника, като отбива върху банкета и спира колата. Притиска телефона по-силно към ухото, понеже по линията се чуват множество паразитни шумове.
— Да?
— Казвам се Аника Бенгтзон и работя във Вечерна поща…
— Откъде имате този номер?
Аника забива поглед в червената стена на някаква норботенска ферма и овладява тона си.
— Тъкмо се питах дали Червения вълк се е срещал напоследък с Жълтия дракон — проговаря тя и се вслушва напрегнато в шумовете по линията: някакви гласове, металическо тракане като фон, съобщават нещо по високоговорител, а миг след това линията заглъхва.
Аника поглежда дисплея. Набира номера повторно, за да чуе безучастния глас на гласовата поща. Затваря, без да остави съобщение.
Откъде й отговори Карина Бьорнлунд? Какво казваше металическият глас през говорителя?
Затваря очи и притиска пръсти до слепоочията.
„Последно повикване за полет SK009, Стокхолм, изход номер пет?“
Съобщение за полет — това е ясно, но какво означава SK? Полет на SAS?