Набира услуги и иска да я свържат със Скандинавски авиолинии, бизнескласа, и чака половин минута, докато й отговорят.
— SK009 е следобедният ни полет от Калакс до Арланда — уведомява я служителят на SAS.
Аника усеща адреналина в главата си. Карина Бьорнлунд се намира на летището, само на пет километра оттук — или се прибира в Стокхолм, или е пристигнала току-що и си чака багажа. Понечва да резервира място за обратен полет, но размисля, решава да изчака, благодари и затваря.
След това навлиза в кръговото, завива по втория изход и поема уверено по замръзналия път към летище Калакс.
Заради стачката на таксиметровите шофьори всеки без собствена кола е принуден да вземе автобус до Люлео. Аника вижда опашката, извила се пред терминала — прегърбени фигури, принудени да се борят с вятъра и собствения си багаж. Тъкмо се готви да отмине автобусната спирка в посока към паркинга за коли под наем, когато зърва Карина Бьорнлунд.
Наредила се е в края на опашката и търпеливо чака ред.
Мислите се стрелкат трескаво из главата на Аника. Какво търси тук Бьорнлунд?
Спира край бордюра, изключва от скорост и вдига ръчната. Без да отделя поглед от фигурата на министъра, взема пак телефона. Обажда се в министерството и се свързва с прессекретаря. Казват й, че Карина Бьорнлунд си е взела един ден отпуск.
— Имам въпрос по повод проектозакона, който ще се внася утре — казва Аника, без да отлепва поглед от жената в края на опашката. — Непременно трябва да говоря с нея още сега.
— Опасявам се, че няма как да стане — отвръща сговорчиво прессекретарят. — Карина отсъства от града и ще се прибере късно довечера.
— Не е ли малко странно за един министър да си взема отпуск точно в деня преди внасянето на важен законопроект в парламента? — пита Аника като разтегля думите, все така загледана в тъмното кожено палто на Карина Бьорнлунд.
Отсреща се поколебават.
— Въпросът е от личен характер — казват откъм другата страна. — Извикаха я на спешна среща, която не може да отложи. Твърде неудачно съвпадение във времето — права сте. Карина бе силно притеснена, но се налага да отиде.
— Довечера се прибира, нали?
— Тя поне се надява да стане така.
Каква ще е тази среща, която принуждава един министър да зареже служебните си дела? Болен близък, житейски партньор, дете или родител? Среща в Люлео, която не може да пренебрегне, нещо, което има приоритет пред всичко останало.
Червения вълк.
Среща по повод завръщането на Дракона.
Пръстите я засърбяват, а по гръбнака се стича струйка пот.
— Благодаря ви — казва тя и затваря.
Отминава автобуса и наблюдава в огледалото за обратно виждане как Карина се качва в него. После пуска машината да мине край нея и я следва на стотина метра дистанция. Малко преди моста на Бергнес решава, че е дошло време да приближи.
Седиш си вътре, казва наум Аника, загледана в мръсното задно стъкло на автобуса. Упътила си се за някъде и не искаш никой да узнае, но ето че аз съм тук.
И ангелите подхващат нежна песен, провлечено и печално, зимен месец ледени кристали…
— Я млък! — изкрещява Аника, като се плясва с длан по челото и гласовете секват.
Следва автобуса през моста и влиза в замръзналия град, подминава панелени блокове, снежни преспи и замръзнали коли, завива на кръстовището при някаква бензиностанция.
Летищният автобус спира точно пред масивната фасада на хотел „Сити“. Натиска спирачката и се навежда напред, за да наблюдава слизащите пътници. Дъхът й замъглява предното стъкло и тя го бърше с ръкав.
Карина Бьорнлунд слиза предпоследна. Министърът на културата стъпва предпазливо върху заледения тротоар с черна кожена чанта в ръка. Аника е на ръба на белодробна хипервентилация.
Трябва ми книжен плик, казва си тя, но осъзнава, че няма такъв под ръка. Вместо това задържа дъха си и брои три пъти по десет, докато сърцебиенето й се нормализира.
Стъмва се, но залезът е също толкова бавен и постепенен, колкото е бил изгревът, а тя седи в колата и наблюдава Карина Бьорнлунд да мръзне на автобусната спирка, яко сложена, тъмнокоса жена в кожено палто и без шапка.
Червения вълк. Аника се мъчи да различи чертите на лицето й в сенките, привиждат й се две тревожни, печални очи.
Какво правиш тук?